1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

История на бягствата от и към Германия

Ян Валтер18 септември 2015

На фона на днешната криза с бежанците е важно да се знае, че миграцията е неразделна част от историята на Германия. През последните четири века страната привлича и пропъжда десетки милиони хора. Ето кратка хронология:

Снимка: Lewis W Hine/Getty Images

17 век: Европейските религиозни войни

По време на 30-годишната война хиляди хора бягат от мародерстващите войски и от заразите, които обезлюдяват огромни територии. След сключването на Вестфалския мир през 1648 година, много от бежанците се завръщат по родните си места, а германските князе канят трудоспособни данъкоплатци от цяла Европа да се заселят в Германия. Една от най-големите групи преселници е тази на френските протестанти, които бягат от репресиите на католиците по времето на Луи XIV. Около 35 000 хугеноти се заселват предимно в протестантските северни части на Германия.

18 и 19 век: Масовото изселване на германци

Лошите реколти и гладът в немскоговорящите региони принуждават много хора да емигрират. Между 1680 и 1800 година близо 750 000 германци емигрират в Източна и Югоизточна Европа. През 19 век миграционният поток променя посоката си - до края на столетието над 5 милиона германци емигрират в САЩ.

Късният 19 век: Заради индустриализацията

Основаването на Германския райх през 1871 година ускорява значително процеса на индустриализация. Макар че все по-малко хора емигрират, в страната има остър недостиг на работна ръка. В резултат Германия отново се превръща в миграционна страна - в навечерието на Първата световна война в Германия работят 1,2 милиона мигранти, главно поляци.

1918-1933 година: Милиони се преселват

Новите граници, начертани след края на Първата световна война, принуждават над 10 милиона европейци да се преселят. Октомврийската революция пък тласка стотици хиляди руснаци към Германия. А германците, които бягат от вътрешнополитическия и икономически хаос във Ваймарската република, се отправят главно към Южна Америка.

Август 1922 година: германски емигранти на път за АржентинаСнимка: Die Maus - Gesellschaft für Familienforschung

1933-1945 година: Депортации и прокуждания

Между 1933 и 1939 година стотици хиляди бягат от нацисткия режим. Сред тези бежанци са и около 500 000 германски евреи. По време на Втората световна война около 12 милиона чужденци са заставени да полагат принудителен труд в Германия. А още повече хора са прокудени от Източна Европа, където германските войски са имали за задача да създадат "жизнено пространство за германците".

1945-1955 година: 13 милиона германци са прокудени

От 1943 година нататък страницата се обръща - сега германците бягат от Червената армия. В годините след края на войната над 13 милиона германци са прокудени от източноевропейските страни и от окупираните територии на Райха, които вече не са част от Германия. Втората световна война превръща между 50 и 60 милиона европейци, тоест - около 10 процента от населението на Европа, в бежанци или жертви на депортации и прокуждания.

1949-1961 година: Двете Германии

Разделянето на Германия на две държави временно разделя и миграционната история на страната. Общото в тази история е, че от средата на 1950-те години и двете Германии приемат чуждестранни работници. ГДР се решава на тази стъпка, за да компенсира преселването на онези 2,7 милиона души, които успяват да преминат в Западна Германия преди издигането на Берлинската стена през 1961 година.

1949-1989 година: Социалистическата миграция

Между 1966 и 1989 година ГДР привлича половин милион чуждестранни работници. Те идват предимно от Виетнам и от Източния блок, но и от братски страни като Мозамбик и Куба. Тяхното право на престой в ГДР е ограничено, а контактите с местното население са нежелателни. При обединението на Германия в източната част на страната живеят близо 100 000 чуждестранни работници.

Май 1971 година: студенти от Виетнам протестират в Дрезден срещу Виетнамската войнаСнимка: imago

1955-1973 година: Гастарбайтери за германското икономическо чудо

За своето икономическо чудо Федералната република има нужда от чужда работна ръка. Между 1955 и 1973 година германските власти и фирми привличат 14 милиона гастарбайтери от Италия, Мароко, Турция и други средиземноморски страни. Около 3 милиона от тях се заселват трайно в Германия.

1973-2000 година: Преселението след края на Студената война

През 1973 година Германия спира да приема гастарбайтери, но броят на чужденците продължава да расте. Основните причини за това са две: семействата на гастарбайтерите се разрастват, а след края на Студената война в Германия пристигат над 3 милиона потомци на германски изселници в бившия Съветски съюз и Румъния.

1990-2014 година: Отново война в Европа

Разпадането на Източния блок предизвиква вълна от търсещи убежище в Германия. Между 1990 и 1993 година в страната се подадени над 1,2 милиона молби за убежище. Повечето хора, на които Германия предоставя убежище, са бежанци от войната в Югославия.

Заради правото на свободно придвижване в ЕС, от 2000-та година нататък започва да расте и броят на мигрантите от страни-членки на Европейския съюз. Между 1991 и 2013 година в Германия са пристигнали около 17 милиона чужденци от държави-членки на ЕС и от трети страни.

В Германия живеят около 200 хиляди българиСнимка: picture-alliance/dpa

2015 година: Добре дошли?

Хора от бивша Югославия и до днес търсят убежище в Германия. Но тъй като държавите, от които идват, минават за "сигурни трети страни", повечето от тях нямат шанс да получат убежище. За разлика от стотиците хиляди бежанци от Сирия и Ирак, които пристигат сега в Германия.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ