Ветерани от студентските протести през 1968, природозащитници, борци за мир, консерватори, защитници на животните, феминистки, комунисти: на 12 и 13 януари 1980 година в Карлсруе се беше събрала една много пъстра група хора. Много от мъжете бяха с дълги бради и гащеризони, а жените - със саморъчно плетени пуловери. В крайна сметка от всичко това възникна една нова партия, която щеше да промени Германия. Роди се партията на Зелените.

Министър без висше образование

Утвърдените до онзи момент германски партии не бяха виждали такова чудо. След края на войната, във ФРГ десетилетия наред доминираха ХДС, ХСС, ГСДП и СвДП. А Зелените с летящ старт успяха още през 1983 година да влязат в Бундестага. В началото там ги третираха като невъзпитани деца. Но при тях бързо се появи и първото лидерско поколение: участниците в студентските протести от края на 1960-те години. Ото Шили, известен като адвокат на крайни левичари, беше лицето на първата парламентарна фракция на Зелените. А Йошка Фишер, идващ от средите на тъй наречените "автономни" във Франкфурт, които изобщо не си поплюваха и участваха дори в насилия, през 1985 година стана екоминистър в провинция Хесен. Първият министър от редовете на Зелените, при това - без висше образование.

Битката срещу ядрената енергетика, борбата за мир на Запад и на Изток, защитата на гражданските права: тези теми доминираха през първите "зелени години". През 1993 Зелените се сляха с източногерманския "Съюз 90", в който се бяха обединили различни граждански движения от бившата ГДР. Обединената партия се нарече "Съюз 90/Зелените" и всъщност и до днес официално носи това име. Но в Източна Германия Зелените тъй и не успяват да привлекат широки електорални маси. Там подкрепата за тях е доста по-ниска, отколкото на Запад, и най-вече - отколкото в големите градове в западните германски провинции.

През 1998, близо две десетилетия след възникването си, Зелените се добраха до самия център на властта. Като коалиционен партньор на социалдемократите Зелените управляваха Германия в продължение на седем години, а Йошка Фишер стана федерален министър на външните работи. Тъкмо в този период те изживяха и най-големия обрат в своята история. По време на Косовската криза Фишер подкрепи участието на германски войници в ударите срещу сръбски позиции, а партията му беше принудена да го последва, макар че дотогава водеше последователна пацифистка политика. И нищо чудно, че на партийния конгрес на Зелените през май 1999 той бе нацелен с пликче червена боя по дясното ухо.

Зелените днес

Докато бяха в правителството, Зелените постигнаха една своя важна цел: раздялата с атомната енергия. След дълги и мъчителни преговори, през 2002 година политиката и бизнесът се договориха, че до 2020 година Германия ще се откаже от ядрената си енергетика. Днешната съпредседателка на партията Аналена Бербок казва, че това решение е упражнило решително влияние върху нейната личност. Тогава била на 22, припомня тя в интервю за ДВ. "За мен отказът от ядрената енергетика, прокаран от правителството на ГСДП и Зелените, беше доказателство, че политиката може да постига промени, дори когато съпротивата е толкова голяма. Като част от правителството Зелените осъществиха онова, за което се бяха борили дълги години", казва тя. Вярно, че следващото правителство отмени това решение, после обаче дойде катастрофата във Фукушима през 2011 - и Германия окончателно се отказа от атомната енергия. Рейтингът на Зелените в допитванията хвръкна нагоре и те спечелиха изборите за парламент (Ландтаг) в провинция Баден-Вюртемберг. Винфрид Кречман стана първият "зелен" министър-председател на федерална провинция.

Откакто опазването на климата излезе на челни позиции в политическия дневен ред, Зелените в Германия стабилно получават около 20% подкрепа в допитванията и участват в правителствата в 11 от общо 16-те федерални провинции. На изборите за Европейски парламент през 2018 те постигнаха рекордните 20,5%. От пет години насам Зелените в Германия набират все повече скорост - нищо, че критиците им ги наричат "партия на забраните". В партията се записват много млади хора, а членският ѝ състав нарасна от 60 000 на 100 000 души. Мнозина наблюдатели смятат, че Зелените имат добри шансове отново да влязат в правителството след изборите за Бундестаг догодина. Една перспектива, за която едва ли някой е мечтал при основаването на партията преди 40 години.