История на успеха
21 май 2009
Днес ФРГ е стабилна и функционираща демократична държава. Уважаван член на международни организации, съсед, от който никой не трябва да изпитва страх, страна, която исторически погледнато се намира в най-благосъстоятелната си епоха. Това е Германия днес.
През 1949 година обаче нищо подобно не можеше да се прогнозира, нито предвиди. Преди 60 години държавата беше създадена в тази си форма върху една окупираната от Америка, Великобритания и Франция територия. Денят 23-май 1949-та година определено не е бил радостен за германците.
Защото по същото време те са имали съвсем други грижи - няма място за живеене сред руините, оставени след войната, седем милиона изгонени от бившите германски територии, безработица, глад, над един милион германски войници са обявени за изчезнали или са още в пленничество. И не на последно място: след безпримерните престъпления на националсоциализма, през 1949 година Германия е робът на международната общност.
Какво спомогна за успеха?
Всъщност две неща: Федералната Република имаше щастието да бъде ръководена от способни канцлери като например Аденауер, Бранд и Кол. Аденауер беше скептично настроен към собствения си народ, но така успешно интегрира Германия в западната общност, че направи невъзможно едно повторно падение като това, което раздели Европа на две части и доведе континента до две световни войни. Или пък Вили Бранд, който протегна ръка за помирение към съседите на изток, намиращи се зад Желязната завеса. Хелмут Кол пък е бащата на обединена Германия днес.
Втората причина без съмнение е икономическият подем на страната. С нарастване на благосъстоянието от 50-те години насам, нарастваше и доверието в демократичната система. Оттогава радикалните партии, без значение дали леви или десни, нямаха никакъв успех в парламента.
Всичко това показва, че стабилната демокрация е ценна сама по себе си. Когато обаче расте броят на германците, за които социалната сигурност и една несъвсем дефинирана обществена справедливост е по-важна, то това трябва да служи като аларма. Защото думата "справедливост" доста често е изписвана по знамената на най-тоталитарните режими по света, свободата обаче е сигурна само при демократичните общества.