Вместо да воюва срещу премиера Силвио Берлускони и дясната му коалиция, опозицията се саморазкъсва във вътрешни битки през това лято. Най-вече Демократическата партия, най-мощната опозиционна сила под ръководството на бившия кмет на Рим Валтер Велтрони след изборното поражение през април не може да се успокои. Толкова по-енергично и необозпокоявано може да действа Берлускони.

От Палермо до Пиемонт местните организации на демократите са се хванали за гушите. В Сардиния съпартийците вече са се докарали до съд с дрязгите си. В Болоня и Торино успешните кметове са под обстрел от собствените партийни редици. В бастиона на Демократите Абруция регионалният премиер от Демократическата партия бе принуден да подаде оставка заради тежка корупционна афера.

Оспорваният Велтрони

На национално равнище вътрешнопартийни противници подкопават позициите на председателя на партията Велтрони, избран чрез национален вот едва миналата есен. Някои политици от демократите явно или прикрито издигат искания за оставката му. Други пък искат веднага да бъде свикан конгрес за разчистване на сметките.

Според критиците му Велтрони бил твърде мек с противника и опозицията му била само "вербална".Подобни критики се чуват най-силно от малката, досега съюзена с демократите партия "Италия на ценностите", председателствана от бившия прокурор Антонио Ди Пиетро. Той се опитва да придърпа на своя страна най-непримиримите врагове на Берлускони сред левицата. При това Ди Пиетро основателно бичува опитите на Берлускони да се подсигури политически срещу наказателно преследване и да подчини правосъдието. Бившият прокурор обаче изпада в прекомерна възбуда, когато предупреждава, че Берлускони изграждал фашистки режим. В близко бъдеще. Ди Пиетро възнамерява да стартира кампания за референдум, за да бъде спрян закон на управляващата коалиция, осигуряващ на Берлускони имунитет от наказателно преследване.

Мнозина италианци виждат потвърдени опасенията си, че левицата е неспособна на единство.

Ляво-центристката управляваща коалиция на премиера Романо Проди се провали в началото на т.г.благодарение на вътрешните си конфликти. След това бяха обявени намеренията им за сдобряване.Заедно с Демократическата партия социалдемократи, леви либерали и част от християндемократите искаха да сложат край на партийната разпокъсаност и да създадат умерена реформаторска сила по образеца на американските демократи.Засега нищо подобно не се очертава. В създалата се ситуация мнозина демократи се сетиха за човека, напуснал политиката в началото на годината: Романо Проди.Професорът е единственият ляв политик, успял да победи Берлускони на национални избори. Даже два пъти: в 1996 и 2006 г. За целта обаче трябваше да сформира широк съюз под наименованието "Маслинова клонка", обхващат всички сили от комунисти до християндемократи. Този съюз обаче се оказа твърде хетерогенен, за да може да управлява трайно. Сега привържениците на Проди в Демократическата партия издигат призиви за посаждането но нова маслинова клонка. С това пък, те на практика, биха погребали опита на Велтрони за създаването на голяма реформаторска партия, способна да управлява Италия.