Броят на пристигналите в Италия бежанци и кандидати за убежище е намалял със 75 процента в сравнение с миналата година. От началото на годината в Италия са пристигнали само 13 000 души по море, главно от Либия. Споразумението с Либия и засиленият граничен контрол оказват така очакваното от ЕС и Италия сплашващо въздействие. С други думи - обратът настъпи още преди да бъде съставено новото правителство в Рим. Популистите в него обаче се държат така, сякаш има някаква нова "инвазия", както се изразява вътрешният министър Матео Салвини. Само дето това изобщо не отговаря на истината. Вярно е, че през последните пет години в Италия са пристигнали 700 000 бежанци и мигранти, търсещи убежище. Повече от съмнително е обаче твърдението на новото правителство, че 500 000 от тях все още живеят нелегално между Алпите и Сицилия.
Много от тези хора междувременно са получили убежище, но са се отправили към Северна Европа – например към Германия, Франция или някоя друга страна от ЕС. Така че раздуваният от популистите "проблем" всъщност е далеч по-малък. Въпреки това Матео Салвини не спира да повтаря, че Италия не е бежанският лагер на Европа.
Италианските хуманитарни организации, помагащи на бежанците, предполагат, че броят на пристигащите в Италия мигранти ще намалява още и че популистите ще си припишат това като лична заслуга, макар че в действителност жънат плодовете на досегашната миграционна политика на ЕС. От вече три години насам вътрешните министри от ЕС залагат на засилени мерки за контрол по турско-гръцката граница и по морския маршрут през Средиземно море към Италия.
Гръмки слова
Дяснопопулисткият министър на вътрешните работи Салвини гръмогласно обяви, че "нелегалните" вече трябвало да си стягат багажа. Това изказване обаче едва ли ще предизвика някакъв конкретен ефект в Италия. Засиленото репатриране на мигранти без право на убежище беше цел, преследвана и от предишното правителство. През миналата година италианските власти са репатрирали 6 500 души. Сега Матео Салвини иска да изгони словом и цифром 500 000 души. Първо обаче трябва да ги открие, после да изгради огромни лагери, в които да ги настани, а след това и да потърси страни, готови да приемат мигрантите. И не на последно място ще трябва да отпусне 2,3 милиарда евро само за транспорта и съпровождането на хората. Затова помощните организации смятат, че новото правителство ще осъществи няколко символични акции за репатриране, колкото дясноекстремистката "Лига" да може да твърди, че изпълнява обещанията си.
Но онова, което действително се променя в Италия, е социалният климат. Създаването на настроения срещу бежанците вече не стряска обществото както преди. При това същите тези мигранти биват експлоатирани в Италия като евтина работна ръка. Правозащитниците смятат, че тормозът и насилието срещу бежанците също ще нараснат. Преди четири дни в Южна Италия беше застрелян един мигрант от Африка, други двама бяха ранени. От кого – остана неясно. Подобен случай беше регистриран и в началото на годината.
Разногласията
Вътрешните министри от ЕС са единодушни по това, че Италия и Гърция носят отговорност за мигрантите, които стъпват на тяхна земя, но признават и това, че двете държави носят прекалено голямо финансово бреме.
Предвиденото преразпределяне на бежанците от Италия и Гърция към останалите европейски страни обаче се провали. Открито ксенофобските правителства на Унгария и Полша блокират опита да бъде създадена обвързваща система за преразпределяне на бежанците в бъдеще. Също и Австрия, където десните популисти участват в правителството, пое подобно твърд курс.
Десните популисти в Италия обаче искат да прокарат тъкмо обратното, за да се отърват от част от мигрантите. Те искат да се откажат от принципа, залегнал в Дъблинското споразумение за първоприемните страни. Вътрешният министър Салвини настоява за въвеждането на постоянно действаща система, чрез която да се пренасочват всички бежанци и мигранти и към други страни в ЕС. Ще бъде доста трудно да се съвместят тези два диаметрално противоположни подхода. С правителство като италианското, създаването на общоевропейска система за даване на убежище ще стане още по-трудно, ако не и невъзможно.