Тази година на германския книжен пазар излезе книгата на германския разследващ журналист Юрген Рот "Гангстерска икономика". Предлагаме Ви първа част от свързаните с България пасажи:

В главата "Фрапорт, Луфтханза и едно пътуване в мрака", Юрген Рот цитира данни от проучване на неправителствената организация "Център за изследванe на демокрацията", според коeто българската организирана престъпност инвестирала все повече пари в политиката, за да си осигури политическо влияние.

Стойте надалеч от България!

България до ден днешен е страна, за която специалисти по международно икономическо право от различни държави казват, че е по-добре да се стои далеч от нея. Но български бизнесмени също страдат от мафиотската мрежа в страната, пише Рот и споменава Атанас Тилев - "някога един от най-известните предприемачи в България", който загубва имуществото си с помощта на корумпирани политици и криминалните структури и то до степен да се страхува за живота си и този на семейството си.

"Изглежда, че България не иска никога да стане част от европейското семейство. Ние винаги сме гледали само себе си и резултатът е, че сега имаме репутацията на крадци, лъжци, убийци и шарлатани", казва Тилев, цитиран от Юрген Рот.

От друга страна Рот припомня резултатите от проучванията на отдела "Рисърч мениджмънт" към Дойче банк, според които България изпълнява важна функция на транзитна държава, което е особено ценно за политическата и икономическата стабилност в региона. А именно през България минава немалка част от суровините за Западна Европа, с други думи София има и важно икономическо значение.

Точно с това обаче германският писател от български произход Илия Троянов не може да се съгласи. Пред Юрген Рот той казва: "Би било голяма грешка да се подценяват мащабите на корупцията и щуробаджанащината в България. Опасявам се, че германски експерти, колкото и добре да са информирани, не могат съвсем да разберат до каква степен клептокрацията на олигарсите владее българската икономика и политика и до каква степен олигарсите произхождат от бившата номенклатура и са обвързани с руската "червена мафия", особено по отношение на енергетиката."

На "преговори" с автомати

Юрген Рот припомня случая около АЕЦ Белене и участието на германския енергиен концерн RWE, който в крайна сметка се оттегли от проекта. Веднага след това енергийният министър на руската федерация пристигна в София, за да обяви, че Русия е готова да изгради електроцентралата. Дъщерната компания на Газпром - Атомстройекспорт бе обявила намеренията си за участие в проекта. Природозащитничката Албена Симеонова казва, че руският концерн имал стабилни интереси в България и че плащал огромни подкупи на членове на правителството, за да се сдобие с правото на участие в различни проекти. Симеонова разказва за това как представители на Атомстройекспорт влезли с автомати в общината на Свищов, за да "преговарят" с градските власти.

Поради подобни случаи германски предприятия се изтеглят от България, например дюселдорфският концерн Хенкел. Заради ширещата се корупция той прехвърля целия си проект в съседна Румъния. Хенкел е притежавал в Северна България мелница за производство на слънчогледово олио. В рамките на няколко месеца цената на слънчогледа се увеличава тройно и предприятието се вижда принудено да напусне страната.

В аграрния бизнес особено силна е групата на ТИМ, пише Юрген Рот. За нея ще ви разкажем в някои от следващите части, посветени на книгата му "Гангстерска икономика".

Jürgen Roth (2010): Gangster Wirtschaft. Wie uns die organisierte Kriminalität aufkauft. Eichborn Verlag