"Имам чувството, че човек се ражда със страстта към спорта", отговаря 21-годишната Сребрина Папазикова, щом я попита човек защо е започнала да играе футбол. Любопитното в случая е, че нито брат й, нито пък някой друг от семейството й се интересува от спорт - поне не толкова, колкото тя самата. Като дете Сребрина не пропускала възможност да рита топка с момчетата в квартала. Покрай играещите деца често минавал тогавашният треньор на момчешкия отбор на "Ботев Пловдив". Именно той открил таланта й и я поканил да тренира с момчетата.

По онова време майката на Сребрина се опитвала да намери отбор, в който да тренира дъщеря й - но женски. "Има много спортни предавания в България и майка ми постоянно звънеше в редакциите, разпитваше дали има женски отбор в Пловдив, дали има женски футбол като цяло в страната. А журналистите винаги й отговаряха, че нямат представа", разказва младата жена. И нищо чудно, действието се развива в края на 1990-те години, а тогава женският футбол в България е почти замрял.

Женски футбол - що за чудо е това?

Всъщност организираният женски футбол в България отпразнува тази година 30-ия си рожден ден. През 1981 година под ръководството на настоящия ректор на Националната спортна академия професор Лъчезар Димитров се сформира отборът на "Академик". През следващите няколко години женски отбори се създават в повечето големи градове, през 1986 година за първи път се организира републиканско първенство, а националният женски футболен отбор играе първата си международна среща през 1987 срещу Унгария на стадион "Васил Левски" в София. След 1989 година обаче ситуацията постепенно се влошава.

"От 1996 до 2005 година в общи линии българското първенство по женски футбол се е състояло между три-четири отбора, а националният отбор не е участвал в никакви квалификации - нито за европейско, нито за световно първенство. Това е било решение на БФС", разказва Емил Атанасов, треньор на българските футболни националки от 2005 до 2010 година.

Семейството на Сребрина Папазикова по случайност открива един от трите съществуващи отбора по онова време - "Гранд хотел Варна". 12-годишното тогава момиче се записва и започва с тренировките. Всеки уикенд обаче й се налага да пътува по 400 километра независимо дали е на училище, или във ваканция: "Затова се записах в нормална, а не в профилирана гимназия и съм разговаряла предварително с директори и с учители дали ще има проблем, ако понякога отсъствам от училище", разказва Сребрина Папазикова. Това обаче не са единствените жертви, които прави всяко българско момиче, решило да се посвети на футбола: "В България играеш само за удоволствие, не получаваш нищо - само контузии." Въпреки това усилията на Сребрина биват възнаградени, освен във Варна тя играе няколко години и в българския национален отбор за жени под 19-годишна възраст.

Предразсъдъците остават

Съучениците и приятелите на Сребрина знаят за страстта й към футбола и проявяват разбиране. Друго е обаче с непознатите: "От други съм чувала подмятания като "Защо играеш с момчета" или пък "То това е мъжки спорт". И това не е всичко, щом разкаже на някого за спортния си ангажимент, често я питат "Че то има ли женски футбол? Вие с мъжете ли играете?".

И според Емил Атанасов отношението към женския футбол в България все още е доста закостеняло: "Обикновеният зрител трудно приема женския футбол, по-скоро гледа на него с насмешка или пък очаква някакво по-различно забавление от това да гледа футбол. Но ми е направило впечатление, че човек като се поинтересува и изгледа два-три мача на жените, си променя мнението и то в положителна посока."

Все пак в България вече има осем официално регистрирани женски футболни отбори, участващи в националното първенство, както и много регионални сдружения. Статутът на женския футбол в България все още е аматьорски, т.е. жените не получават пари за ангажимента си, но нивото е средноевропейско, казва Емил Атанасов. Според него тазгодишното световно първенство по футбол за жени в Германия обаче определено ще изиграе роля за подобряване на имиджа на този спорт: "Защото първо е на много високо техническо-спортно ниво, второ организацията е изключително добра, а и съм впечатлен от зрителския интерес по стадионите в Германия."

И Сребрина Папазикова следи футболните срещи на жените с интерес, само че в страната-домакин на световното първенство. От април 2010 бившата националка е в Германия. Тук играе футбол, а от зимния семестър започва следването си в спортната академия в Кьолн. Целта й е един ден да се сдобие не само със диплома от академията, но и с треньорски лиценз: "Иска ми се да помогна за развитието на женския футбол", казва 21-годишната Сребрина.