Мъже и жени с бели тениски с надпис: "Потънал съм в дългове и съм беден" или "Нямам образование и съм беден", са се събрали пред Бранденбургската врата зад дебела червена линия, очертана на паважа. Червената линия символизира границата на бедността, под която живее всеки седми гражданин в Германия в момента. В страна като Германия обаче бедността означава нещо повече от това, човек да няма достатъчно храна, да има твърде малко дрехи и да няма покрив над главата си.

Кой на кого е длъжен?

Неотдавна Федералният конституционен съд обяви за противозаконни тарифните ставки за т. нар. "помощ за безработни 2", която получават трудоспособните след изтичането на срока за редовната помощ в случай на безработица. Тя се полага и на хора, получавали преди социална помощ. Министърката на труда и социалните грижи във федералната провинция Райнланд-Пфалц Малу Драйер е на мнение, че това съдебно решение очертава насоки за бъдещето.

„Федералният конституционен съд определи основното право на достоен за човека екзистенц-минимум и подчерта съвсем ясно, че към това принадлежи и една минимална степен на участие в обществения, културния и политическия живот.", казва Малу Драйер. "Нуждаещите се от помощ не са просяци. Те са гражданки и граждани на нашата страна и имат право на участие в обществения живот. Държавата пък има задължението да гарантира това”, заяви министърката на труда и социалните грижи в провинция Райнланд-Пфалц.

Обречени на бедност

Във времена на празни държавни каси и програми за икономии това обаче не е нещо, разбиращо се от само себе си. По информация на хуманитарната организация "Каритас" понастоящем почти 7 млн. души, между които 2,5 млн. деца, живеят от държавна помощ. От 2004 година насам бедността сред децата всъщност се е удвоила. А за тях това означава преди всичко значително по-малки шансове за добро училищно образование. Освен това от бедни деца по правило излизат и бедни възрастни.