1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

И Живков не знаеше кого слушат

Автор: Т. Ваксберг/Редактор: А. Андреев21 февруари 2011

Нито едно българско правителство в изтеклите 65 год. не е успявало да контролира подслушвателните си органи. Днешна България няма собствен положителен опит и може да разчита само на чужда помощ, смята Т. Ваксберг.

Повече телефони, повече проблеми...Снимка: Fotolia

Може да звучи невероятно, но дори Тодор Живков не е успял да овладее хората, на които официално е позволявал да подслушват. Владеел е самото МВР, цялата репресивна машина на ДС и армията, имал е тоталната еднолична власт, но с едно съвсем малко нещо не се е справил – не е измислил как да контролира самите подслушвачи. Това става ясно в архива на ДС, който пази в писмен вид паниката на Живковия министър на вътрешните работи Димитър Стоянов:

"Прекалено силни са и правят каквото си искат"

Това казва министър Стоянов през 1986 година, докато говори за подслушвачите. И заключава, че единственият начин да ги овладее, е да им преструктурира отделите, отделенията и управленията. Прави го почти моментално, но проблемът възниква отново няколко месеца по-късно. Тогава министърът отчита, че новата му структура възпроизвежда проблеми, наследени от старата.

Всъщност нито преди Димитър Стоянов, нито след него, нито при комунизма, нито при прехода към демокрация, някой е успявал да реши въпроса с този контрол по ефективен начин. И понеже не е могъл да го реши трайно, е залагал на единственото изпитано средство – да създава несигурност в служителите си, като непрекъснато им променя щатния състав, началника и начина и мястото на отчитане. Структурата, която се е занимавала с подслушване, е била преструктурирана средно на всеки две години.

Дори и той не е успял да овладее подслушвачитеСнимка: picture-alliance / dpa

Съдейки по архива на ДС, проблемът е започнал още в края на 40-те години, когато е установено, че ръководството на МВР възлага на свои служители да проследят определени лица, а след време установява, че не знае в каква степен да им вярва на докладите. Малко по-късно се установява, че не е известно и друго – дали пък агентите, обучени да следят, не започват да използват техническите си средства и за някакви лични цели. Колкото повече телефоните навлизат в българския бит, толкова повече се увеличават проблемите с този контрол. Не е е ясно как да се проконтролират следните два процеса: първо, - дали подслушвачите подслушват само онзи, чието подслушване им е поръчано; и второ - как превръщат в писмен разказ онова, което са чули в слушалките, докато са подслушвали.

Още от 50-те години в ДС е регистриран и още един проблем – че министърът не е единственият, който си дава сметка, че централизираният контрол не е възможен. Този извод е направен от целия среден състав на МВР. В архива това се вижда по следния начин – всяко управление иска да сложи подслушвателите под свой контрол и съответният директор периодично предлага това на министъра. Разузнаването ги иска на свое подчинение, както и контраразузнаването, както и шесто управление.

Резултатите от промените - все плачевни

Резултатът от тази битка по правило е един и същ в продължение на десетилетия – подслушвачите периодично минават под различни шапки, като този процес протича на фона на един и същи вътрешен дебат – дали всяко управление да си има по един малък, но собствен отдел за подслушване, или е по-добре подслушвачите да си образуват отделно голямо управление, което да обслужва дейностите на всички останали. Когато през 80-те години това е направено, резултатът е също толкова плачевен, колкото е бил в предходните години – контрол няма. Или поне няма ефективен такъв.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ