Г-н Кръстев, ще се провали ли се съдебната реформа и ще значи ли това край на сегашната коалиция? Как вие виждате ситуацията?

И. Кръстев: Винаги е по-лесно да провалиш нещо, отколкото да промениш нещо, но ми се струва, че е рано да погребваме съдебната реформа. Ако сегашното статукво се запази, всички ще платят висока цена. Преди три години Лондонският изследователски център “Демос” направи мащабно изследване в страни на ЕС, търсейки отговор на въпроса кой гласува за екстремистките партии в Европа и какво отличава избирателите на Йоббик в Унгария или Националния фронт във Франция от избирателите на другите партии. Резултатите от това изследване са най-силният аргумент защо трябва да се направи нещо в сегашната ни ситуация. Изследването показа, че общото между поддръжниците на крайните партии не е фактът, че те са по-бедни от другите, нито че повечето от тях нямат работа, или че са по-лошо образовани – хората, които гласуват за крайната десница, са хора загубили доверие в съдебната система. Именно липсата на доверие в съда е общото между привържениците на ксенофобските партии. Провалът на съдебната система повече от всичко друго създава дефицит на справедливост, който кара хората да търсят алтернатива в политически лидери, обещаващи ако не справедливост, то поне възмездие. Така че провалът на съдебната реформа ще отвори пътя на политическия екстремизъм.

Преди години Вие коментирахте, че да реформираш съдебната система е като да преместваш гробище - не можеш да очакваш подкрепа отвътре. Продължавате ли да мислите така?

И. Кръстев: Неотдавна телевизионна екстрасенска твърдеше, че усещала промяна в енергийните полета около Централните гробища в София, така че ситуацията може и да се е променила. Но ако говорим сериозно, моето усещане на човек, който не познава потайностите на съдебната система е, че със своето поведение ВСС предизвика поляризация в съдийската общност, каквато нямаше преди. Решения като това за съдия Куцкова, където всички се изказват “за”, а после мнозинството гласува “против”, засилват усещането, че във ВСС някой играе с белязани карти. Резултатът: у мнозинството от хората се циментира убеждението, че съдебната ни система е тотално корумпирана и обслужва интересите на определена част от политическия и бизнес елит.

Какво ще спечелят противниците на реформата, ако тя се провали?

И. Кръстев: Парадоксът е, че няма да спечелят нищо. Има такива моменти, в които ти мобилизираш всичките си сили да не допуснеш нещо и съпротивата ти е толкова яростна, че вече си забравил защо го правиш. Нещо подобно се случва и в съдебната система. Много от противниците на промените се борят срещу реформите само, за да покажат, че силата е в тях. Но когато ти си силният, ти носиш и цялата отговорност за сегашното състояние. Когато една определена група успя да овладее голяма част от вестниците в България, резултатът беше, че вестникарският пазар като цяло се срина и това, което довчера приличаше на мощно оръжие, днес е разбита индустрия, която някой трябва да дотира.

Моето усещане е, че в политически план прокуратурата ще спечели от разделянето на ВСС, защото като правило прокуратурата е популярна институция, прокурорите са тези, които обвиняват от името на народа. Това че днес прокуратурата се ползва с популярност от 14-15 процента е пряк резултат от факта, че в очите на хората тя отговаря за цялата съдебна система.

Как гледате на идеята на Моника Маковей, че това, от което има нужда България, е да се даде повече власт на честните прокурори?

И. Кръстев: Моника Маковей е права, че няма такава законодателна промяна, която автоматично да ни гарантира работеща съдебна система. Това, с което не съм съгласен с нея е, че е нужно да се даде изключителна власт на правилните хора. Моят въпрос е: кой решава кои са правилните хора и какво ще стане, ако се даде извънредна власт на неправилните хора?

Въпросите към Иван Кръстев зададе Александър Андреев.