Едно от най-разпространените клишета за хората на ръководни длъжности гласи, че те трябва да са много щастливи - и как иначе, като се има предвид колко печелят. Но това е заблуда, казва д-р Кристиян Зеер, главен лекар в Центъра за заболявания, причинени от стрес в Килхберг. И привежда като доказателство регистрираното през последните години увеличение на броя на мениджърите, страдащи от депресии и бърнаут.

Постоянно на линия

Основните причини за това са две: на първо място съвременните средства за комуникация правят възможна връзката с началника по всяко време. И колкото по-голям шеф си, толкова по-трудно ти е да изключиш мобилния си телефон или да игнорираш лаптопа, когато не си на работа. Изискването да бъдеш на разположение по всяко време е един вид дамоклев меч над главата не всеки ръководен кадър, посочва д-р Зеер.

Неговият колега от Института по психология към университета в Цюрих Дамян Леге посочва втората причина за засилващия се натиск върху мениджърите: понеже фирмите са длъжни да обявяват икономическите си показатели в края на всяко тримесечие, те са постоянно под светлината на прожекторите на анализаторите, медиите и обществото. Така ръководителите на фирмите се превръщат от преследвачи в преследвани, казва д-р Леге пред "Нойе Цюрхер цайтунг". Той откроява една съществена разлика в заниманията на работещите в дадена фирма: служителите изпълняват рутинни ежедневни задачи, а ръководният състав е там, за да решава проблемите. Като за разлика от филмовите герои, надарени със свръхспособности, в реалния живот мениджърите все пак имат ограничени възможности за решаване на проблемите.

По-високо, по-бързо, по-далече

В ситуации на стрес човешкото тяло "посяга" на белтъците, съдържащи се в мускулите. Много от ръководните кадри усещат това и се опитват да се защитят чрез занимания със спорт - тренировките за издръжливост са добро лекарство срещу стреса, а бягането е вентил за изпускане на емоционалното напрежение, твърдят експертите. Кросът в парка не решава пробема, но движението намалява усещането за напрежение, което съпътства всеки проблем, обяснява д-р Леге.

Трябва ли да отговаряме на служебните мейли и след края на работното време? Не могат ли да почакат до следващия ден? Защо фирмите трябва да обявяват икономическите си покаатели на всеки 3 месеца? Това са само част от въпросите, които интересуват експертите. Стремежът за все повече и повече под мотото "по-високо, по-бързо, по-далече" отдавна се е превърнал в обществено значим проблем. Въпросът е дали цената, която плащаме за това, няма да се окаже твърде висока, посочва в заключение "Нойе Цюрхер цайтунг".

АГ, НЦЦ, ММ,Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова