Граса Сантос никому не цепи басма. Всички политици в Португалия били корумпирани и мързеливи некадърници, ругае продавачката на риба на всеизвестния пазар Боляу в пристанищния град Порто. От глупост и интересчийство те вкарали Португалия под спасителния чадър на ЕС, откъдето страната се измъкна едва през май миналата година. „На богатите нищо им няма,” гневи се 52-годишната жена, докато чисти рибата. „Ние обаче, бедните, трябваше да направим огромни жертви, за да можем някак да оцелеем в достойнство.”

Наистина, португалците платиха висока цена. Доходите спаднаха, пенсиите бяха намалени, данъците – повишени, въведоха се и извънредни налози. В същото време бяха приватизирани редица предприятия, държавното здравеопазване рязко се влоши, работното време беше удължено, а социалните придобивки – орязяни.

Дясно либералното правителство приложи всички жестоки инструменти, които Тройката предписа за лечение на португалската икономика. Граса Сантос го е изпитала на гърба си. Не стига, че доходите ѝ се свили, ами с малкото си пари сега трябвало да помага и на болната си майка: „80-годишна е, диабетичка. Пенсията не ѝ стига дори само за лекарства. Давам ѝ пари, за да не гладува.”

Противоречива равносметка

Какво се случи в Португалия след три години на икономии? Стопанският ръст не се е подобрил особено, безработицата си остава над 13 процента, а държавният дълг дори нарасна на 130 процента. Средната класа тъкмо беше започнала да набира сили, а сега отново залитна към бедността и безнадеждността.

Само през миналата година страната са напуснали около 120 000 добре образовани португалци. Кинодокументалистът Педро Невес и осем негови колеги-фотографи издадоха в края на 2014 година книга с хронология на тази тъжна история под заглавие „Проектът Тройка”.

„Най-лошото е, че кризата още не е свършила”, ядосва се 38-годишният режисьор, който припомня, че както винаги най-много страдат социално слабите.

Не е вярно, Португалия върви нагоре, опонира му председателят на Промишлено-търговската камара в Порто Нуно Ботельо. Офисът му в Борсовия дворец близо до река Дуро е украсен с екзотична дървена ламперия и живописни платна по стените. Ботельо обяснява, че Порто и регионът открай време предлагат добри условия за многобройни успешни средно големи предприемачи – например текстилни фирми, които отново произвеждат продукция за редица големи европейски марки. Или пък производители на обувки, които вече успешно се конкурират дори с легендарните италиански марки. В региона се произвежда повече от половината от португалския износ.

„Изобщо няма да крия, че навремето имаше голяма безстопанственост,” признава Ботельо. „В това отношение политиката на икономии се оказа полезна”, констатира той и добавя, че бизнесът вече потръгва, новооткритите фирми са повече от фалиралите, а Португалия върви по правилния път. Включително и благодарение на Тройката.

Без привилегии за гърците!

Тъкмо поради това Ботельо не разбира сегашните претенции на Гърция. Да, суверенитетът на народа трябва да се зачита, казва той, но нито една страна в ЕС няма право на извънредни отстъпки. Така че и дума не може да става за опрощаване на гръцките дългове, категоричен е Ботельо: „Ако Гърция иска да излезе от еврото – моля. Който не иска да членува в клуба, нека да го напусне.”

Колкото по-настойчиво гърците искат нови преговори по своя дълг, толкова повече португалци се настройват срещу тази претенция. Такива мнения могат да се чуят навсякъде: в кафенето на ъгъла, но и в телевизионните и радиопрограми с открити телефонни линии.

Дори продавачката на риба Граса има ясна позиция по въпроса: „Никакви такива, никакво опрощаване на дълговете. Ами че аз трябва да изплащам кредитите си до последния цент. Така че нека и гърците си платят дълговете, ако обичат.” Граса Сантос одобрява обаче борбата срещу корупцията и укриването на данъци, оповестена от новото гръцко правителство. Победата на "Сириза" е лъч надежда, смята тя и припомня, че в Португалия традиционните партии също са объркали икономиката и непрекъснато тласкат страната от една криза в друга. Навярно сега както Португалия, така и Европа ще застанат на по-леви позиции, надява се тя. Завой наляво – да, но никакво опрощаване на дълговете!