И на Силвана Кох-Мерин бе отнета докторската титла. Също както на бившия министър на отбраната цу Гутенберг и на дъщерята на Едмунд Щойбер -Вероника Зас. Еднакви ли са тези случаи? Не съвсем. Кох-Мерин също е преписвала, но нейният плагиат е с различно качество. Толкова по-забележителни са суровите мерки, които университетът в Хайделберг предприе срещу нея, коментира по този повод онлайн-изданието на сп. Шпигел.

"Пазарувано" е от 30 отделни труда

Ако просто се оценява количеството на преписаното, всичко изглежда много просто: 120 плагиата в една единствена дисертация, разпределени на 80 страници и "заимствани" от 30 отделни труда. Затова последствието можеше да бъде единствено отнемането на докторската титла. Така реши и университетът в Хайделберг след "задълбочена проверка" и лично изслушване на Силвана Кох-Мерин.

Всичко това звучи логично, резултатът изглежда неизбежен. "Ако даден труд в съществената си част се състои от плагиати", както се изрази председателят на комисията по защитите в Хайделберг, докторската титла е незащитима. Силвана Кох-Мерин, евродепутатка и член на партията на свободните демократи, се нарежда така сред най-изтъкнатите доктори-измамници на годината: дъщерята на баварския политик Щойбер Вероника Зас и "тайното оръжие" на Християнсоциалния съюз Карл-Теодор цу Гутенберг.

Цифрите говорят сами за себе си

Но казусът "Кох-Мерин" не е толкова прост, защото крие много повече напрежение от случаите на другите двама разобличени. При Карл-Теодор цу Гутенберг проверяващите бяха изправени пред почти детински лесна задача: още уводът на дисертацията на бившия министър бе откраднат от вестник, а на следващите страници беше преписвал необичайно масивно, така че санкцията можеше да бъде само "отнемане на титлата".

Подобна беше и ситуацията с дъщерята на Щойбер, защитила дисертация в Университета в Констанц. В глава пета от дисертацията на Зас сходствата с други публикации са направо фрапиращи. Докторантката, както изглежда, почти изцяло е копирала три съчинения на един хамбургски професор и просто ги е навързала в едно цяло. Дори заглавията, междинните заглавия и бележките под поле се препокриват напълно. Университетът в Констанц междувременно й отне титлата, пък и какво ли друго можеше да направи при тези очебийности.

Случаят Кох-Мерин е по-различен. И дамата от партията на свободните демократи е преписвала немалко, няма въпрос. Цифрите говорят сами за себе си: 120 плагиатски откъса на 80 страници, а самата Кох-Мерин признава: "Докторският ми труд не е лишен от слабости, често е неточен, повърхностен, а понякога и направо изпълнен с грешки". Често тя си е служила с наръчници, без да оповести това.

Качествени различия

И все пак разликите между нейния труд и тези на Гутенберг и Зас са значителни. Плагиатства има, но те не са така масивни и нагли, както при останалите двама политици. А надали някой вярва, че библиотеките в Германия не съхраняват и доста други трудове, които не са по-добри в това отношение, но просто не са били разобличени.

Ето защо Кох-Мерин затрудни научните среди. Нейният случай не е "скучен", а изпълнен с напрежение. Кох-Мерин на практика предизвика дебат по важната тема за това, кое може да се толерира и кога е нужно да се стига до строги мерки. Ясно е, че наука, правена от плагиатори, едва ли може да предизвиква уважение.