България навлиза в изборната 2013 година ентусиазирана, скептична и бедна. Ентусиазирана, защото според проучване на НЦИОМ от декември най-оптимистични нагласи са демонстрирали младите образовани българи и хората със стандарт над средния. Скептична, защото над 50-годишните и хората с нисък стандарт и образование имат по-скоро негативни очаквания за следващите 12 месеца. И бедна, защото въпреки самоналожената финансова дисциплина държавата остава трайно на дъното в ЕС по жизнен стандарт и доходи на населението. Което предполага, че стартиралата още в средата на 2012-та предизборна кампания би следвало в активния си период да се концентрира главно върху проблемите в социалната и икономическата сфера. Това обаче едва ли ще се случи в месеците до парламентарния вот - поради простата причина, че неустоимият аромат на властта превръща изгладнелите партийни и олигархични прослойки в безогледни образувания, чиято екзистенциална цел е час по-скоро да се докопат до управлението, за да заситят неутолимия си глад.

Неприятни изненади

Генерална репетиция за парламентарния вот е предстоящият на 27 януари „енергиен” референдум, иницииран от опозиционната БСП и подкрепен от управляващата партия ГЕРБ. Скрито в опаковка с етикет „ядрена енергетика” и камуфлирано като израз на „пряката демокрация”, четвъртото в историята на страната допитване до народа е по-скоро опит за разконсервиране на отработените вече избирателни „механизми” от вотовете през 2009-та и 2011-та, за пораздвижване на изпадналия в гладна летаргия избирател и за семпъл сондаж на неговите нагласи. Експерти обаче предупредиха, че евентуалното  грешно разчитане на резултатите от референдума може да изиграе лоша шега на кандидатите в парламентарния вот, тъй като двусмисленото значение на отговорите „да” и „не” в допитването, както и вероятността то да се окаже невалидно, дава абсурдната възможност на всички партии да се обявят за победителки.

Още отсега се открояват и системните проблеми около самия парламентарен вот. В края на януари например посланиците на страните от ЕС вероятно ще научат от  управляващата партия доколко направените /и замразени до следновогодишните парламентарни заседания/ предложения за промени в Изборния кодекс отговарят на препоръките на ОССЕ, посочени в доклада на организацията след президентските избори през 2011-та. Или как и кога ще бъдат изличени „мъртвите души” от избирателните списъци, които според изчисленията на авторитетния математик проф. Михаил Константинов са близо милион. Вероятно ще трябва да се намери смислен отговор и на въпроса за правото на глас в чужбина, след като държавата вече закри редица места, където българските граждани можеха да гласуват. Важен въпрос, като се има предвид, че броят на тези хора вече достига почти 2 милиона.

Партньорите на България от Стария континент ще наблюдават със засилен интерес и други невралгични области в контекста на предстоящия парламентарен вот. Вече стана известно, че новият механизъм за борба срещу корупцията, който дублира контрола по линия на правосъдието и вътрешните работи, ще произведе първия си доклад през лятото. И няма да е никак учудващо, ако изводите му сюрпризират неприятно управляващите в навечерието на изборите. Строг допълнителен контрол ще бъде наложен и по отношение на еврофондовете, като в бъдеще ще се отчита дали инвестирането им променя реално икономическата среда в страната и носи измерими резултати. Затягат се и предварителните изисквания, свързани с така мечтаното членство в Шенген, както и наблюдението след евентуалното влизане в тази зона. От друга страна нарушаването на параметрите на европейския фискален пакт, който България набързо подписа през март 2012-та, ще води при необходимост дори до пряка намеса в държавния бюджет.

Много, много пари

Казано накратко: националните интереси и най-вече здравият разум диктуват, че политическите сили би следвало да съсредоточат енергията си не върху предизборните комбинации и далавери, а върху решаването на споменатите проблеми. Това обаче едва ли ще се случи. Ламтежът за власт е безогледен и непреодолим, а във времена на криза докосването до властовите ресурси на държавата продължава да означава много, наистина много пари.

Естествено, всичко това ще увеличи още повече броя на дупките в колана на обикновения българин, а цифрата на напускащите България ще продължи да расте. Все повече ще стават и хората, които се навъртат покрай кофите за боклук. Хора на всякаква възраст и от всички социални прослойки...

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел