Очевидно пророкът Мохамед се превръща в любима тема за парижкия сатиричен седмичник "Шарли Ебдо". След като вече три пъти публикува карикатури на Мохамед, с което предизвика гнева на много мюсюлмани по света, сега списанието излезе с комикси, представящи живота на Пророка. За целта били използвани мюсюлмански източници, се казва в публикацията. А главният редактор Стефан Шарбоние уверява, че рисунките не можели да наранят религиозните чувства на мюсюлманите, тъй като, по думите му, били "халал" - тоест, чисти.

Историята се повтаря

Човек не трябва да е непременно ясновидец, за да предвиди какво ще се случи от тук нататък: западно издание се заиграва с живота на пророка Мохамед; няколко дни по-късно хиляди гневни мюсюлмани излизат на улицата; постепенно протестите обхващат целия арабски свят; стига се до насилие. И още: гневните тълпи окупират или направо щурмуват някое западно посолство; горят знамена; горе-долу по същото време водещите западни политици започват да показват първи признаци на нервност. След само няколко часа те ще застанат пред камерите, за да уверят разгневените мюсюлмани, че това не е провокация спрямо тях и тяхната вяра. Ще има и думи на съжаление, ще казват, че "пъстрият живот" на пророка Мохамед не бива да се представя по този начин. Но нито един от тях няма да застане твърдо зад принципите на свободата на мнението, а европейските интелектуалци отново ще се изпокрият в уютните си дупки, вместо да надигнат глас в защита на творческата свобода, както правят всеки път, когато някой реши да поругава Исус Христос. В най-добрия случай карикатурите ще бъдат погледнати през критичния поглед на художествената естетика и на тази основа ще бъдат заклеймени като проява на лош вкус, коментира в тази връзка австрийският "Ди Пресе".

В случая обаче не става въпрос за естетика, а за това, че в западните правови държави не е работа точно на обидените да преценяват къде свършва свободата на мнението. По нашите географски ширини една определена институция решава дали правото на свободно изразяване е било изнасилено. И тази институция се нарича съд. Само в съдебната зала може да бъде изяснено дали някакви радикални сили са решили да нарушат действащото законодателство, за да накърнят религиозните чувства на вярващите, ей така - от чиста злоба. Или дали не става по-скоро дума за това, че вярващите мюсюлмани възприемат като обида всяко отношение към пророка Мохамед, което се различава от тяхното сляпо страхопочитание към неговото свято дело.

Истинската причина за възмущението ни

И този път ще има много хора, които ще се почувстват обидени. И тези хора няма да са само мюсюлмани - много християни също ще възприемат комиксите като проява на неуважение към представителите на другите религиозни общности. Но дали това е истинската причина за възмущението на тези хора. По-скоро не. Възмущението ни е функция от страховете ни, че можем да си навлечем гнева на радикални ислямистки елементи, готови да упражняват насилие.

Всички ние сме наясно, че трябва да защитаваме либералните ценности на западните общества, извоювани с толкова много труд и усилие. Но май не сме наясно, че това не става с примиренчески оправдания от рода на: виждате ли, те не разбират нашата ценностна система. Радикалните сили в ислямските държави отдавна са осъзнали тази ни слабост. И я използват за своите си цели - те хранят хората с полу-истини за нашия западен свят и във всеки един момент могат да ги мобилизират и изкарат на улицата.

АГ, ДП, ЗЦ, ТАЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел