Със създаването на новото тяло за правата на човека се свързваха големи надежди – които се оказаха може би прибързани, тъй като първата резолюция, прието от него, следва вярно традицията на бившата Комисия за човешките права: мнозинствата възникват по политически мотиви, а не по конкретни съдържателни причини.

Поводът - отново – е близкоизточният конфликт и специално ескалацията в Ивицата Газа. По искане на ислямските страни-членки Съветът за човешките права призова Израел да преустанови бойните действия. Решено бе също създаването на специална комисия, която да разследва на място извършените от Израел нарушения на човешките права.

Обвинението срещу Израел е оправдано: разрушаването на важни инфраструктурни съоръжения, като една електростанция и няколко моста, представлява колективно наказание на цялото палестинско население. В тази категория влизат също въздушните бомбардировки и артилерийският обстрел на населени места: населението бива тероризирано и травматизирано – несъмнено нарушение на човешките права.

Само че не само това допринася за кризата, на която сме свидетели в момента. А в това отношение Съветът за човешките права допусна достойна за съжаление грешка, като не спомена нито с дума отвличането на израелския войник или палестинския ракетен обстрел на израелската територия. И двете станаха преди израелският премиер Олмерт да изпрати отново танковете в Ивицата Газа. И двете бяха враждебни действия през една граница, която не е международно призната само защото все още няма палестинска държава.

Възможно е може би да се спори по въпроса дали подобни действия представляват нарушения на човешките права или не са по-скоро враждебни действия в смисъла на военното и международното право. В такъв случай това не би било тема за обсъждане в Съвета за човешките права. Но тогава Съветът не би трябвало да критикува и действията на Израел.

За да го кажем още по-ясно: и двете страни нарушават фундаментални права и конвенции и когато едно международно тяло, като Съветът за човешките права на ООН, реши за уместно да се намеси, той би трябвало да отсъди обективно и да осъди провиненията и на двете страни. Но докато Съветът е съставен предимно от страни, мнозина от които сами нарушават човешките права, не би и могло да се очаква друго, освен тази първа стъпка с левия крак.