1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

И сам съм си много добре!

14 февруари 2012

На Свети Валентин алергичните към празника неизбежно се сблъскват с неизброимо количество рози, сърчица, плюшени розови възглавнички и думи, започващи с "Л". Който е сам, е едва ли не пълен нещастник. Чиста пропаганда!

Снимка: DW/D.Köpp

След продължилото със седмици трепетно очакване, празникът най-накрая дойде - Свети Валентин. Възможно ли е от година на година да става все по-зле? Червени сърца и панделки на всяка витрина, специални менюта в ресторантите, томбола с награда пътешествие до Париж за влюбените.

"Независимо дали това е вашият първи или десети празник на любовта, подарете нещо, което ще зарадва и любимия ви, и вас", пишат в рекламите си магазините за компютри. Дори и в козметичния отдел на био-магазина не прощават: "Чувствени ухания и нежни грижи за деня на Свети Валентин!"

Романтика до дупка

Кич в червеноСнимка: picture alliance / dpa

На 14 февруари алергичните към празника неизбежно се сблъскват с неизброимо количество рози, надуваеми сърца с краченца, плюшени възглавнички в розов и червен цвят и думи, започващи с "Л". На този ден тържествуват романтичните апели и двойката като идеал на човешкото съществуване. Това е денят, в който цари диктатурата на партньорството и на всички най-кристално се дава да разберат следното: който живее сам, не е нормален и представлява само едно тъжно изключение.

В днешното центрирано върху двойката общество именно тя е основната и единствено бленувана форма на отношенията между хората. За подхранването на тази идеология децата още от най-ранна възраст биват приучавани чрез медиите и рекламите, че романтичната двойка е смисълът на живота. В същата посока водят и всички романтични поп-песни, комедии и мюзикъли - да живее митът за голямата любов!

Все пак в последните години срещу внесените от Съединените щати и Великобритания обичаи, свързани със Свети Валентин, се забелязва и известна крехка съпротива. Която обаче на свой ред се комерсиализира без забавяне: вместо цветя и излишни подаръци, на пазара излизат тениски с надписа "Обичам себе си" и вуду-кукли, върху които наскоро изоставаните могат да излеят желанието си за мъст.

Тази пазарна стратегия се основава на заблудата, че който живее сам, го прави не по собствено желание и пребивава в постоянното очакване да сложи край на това неестествено състояние, влизайки в мечтания модел на двойката. Вярата в този модел е пуснала дълбоки корени по цял свят и съответната идеология /която въпреки всичко е удобна/ показва най-отблъскващата си страна точно в Деня на влюбените.

Валентин е невинен!

Традицията на празника най-често се свързва с легендата за Валентин от Терни. Като епископ на италианския град той венчавал и двойки, които според тогавашните закони нямали това право, ако например младоженецът е войник в императорската армия. Епископът подарявал на новобрачните и цветя от градината си, което се отразявало благоприятно на брачния съюз. Но не и на самия епископ, който на 14 февруари 269 г. бил обезглавен заради вярата си по заповед на император Клавдий Втори. Т.е. - самият Валентин няма никаква вина за разпространените днес обичаи по празника. Който впрочем става популярен цели няколко столетия по-късно - тогава, когато цветарите и сладкарската индустрия разкриват потенциала му за успеха на маркетинговите си стратегии.

Празникът на влюбените пълни джобовете на цветари и сладкариСнимка: AP

В Париж положението май е най-зле. Кметът на града дори е предоставил градските светлинни табла за поднасянето на лични любовни признания. Парижани имат правото да изпратят СМС с до 160 знака, а най-прекрасните слова грейват в светлина на празничния ден. Акцията се рекламира на сайта на кметството по следния начин: "Виждате го всеки ден в метрото. Той оставя колелото си до вашето. Посещавате една и съща хлебарница - но никога не сте се осмелили да го заговорите." При това положение човек може само да се радва, че не живее в града на любовта Париж.

Дали Валентинов ден да не бъде забранен и вместо него, подобно на цивилизованите финландци, на 14 февруари да бъде празнуван Денят на приятелството? На тази дата във Финландия /при това най-често анонимно/ се изпращат картички и малки подаръчета на хората, които будят симпатии. Колко добро е финландското решение! И изобщо би било много по-добре, ако в обществото ни приятелството добие поне такава важност, каквото е дадена на надценената любов. Тъй като приятелството е много по-обещаващо, много по-лесно се практикува, а и е по-трайно от любовта.

Впрочем, статистиката също може да осигури известна надежда в този ден. Както излиза от проучване на института "Ипсос", 24 000 анкетирани от 23 държави са признали, че по-охотно биха прекарали празника на влюбените с домашното си животно, отколкото с партньора. Значи диктатурата на двойките може и да не се задържи вечно.

АГ, ШпО, КР, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ