В края на май в България се сещат за морето. Всеки, който има да довършва някакъв строеж по своя риъл истейт, наема багери и бетоновози и ги праща да трещят и рушат. Така се доизгонват и последните германски туристи, пропуснали да се осведомят навреме за странностите на българското гостоприемство.

Онези, които се окажат корави и неалергични към строителен шум и инфраструктурен разгром, обикновено "окапват" на втората дисциплина от туристическите изпитания в България, наречена "оцеляване в условията на НЕП". Новоизлюпените български хотелиери и ресторантьори се сърдят на чужденците, че си купували закуски и напитки от супермаркета, вместо да консумират в заведенията и го отдават на това, че от Запада вече не идели милионери, като едно време, а бедняци.

Строителен терор и езикови символи

Всъщност цените по морето са напълно произволни и без всякаква връзка с предлаганото качество и количество. За обслужване е трудно да се говори, защото то си остава непозната дума. Затова и чуждестранните туристи по морето намаляват от години, а оплакванията им пред големите туроператори от сорта на ТУИ, Некерман и сие не се променят и на йота.

С неотслабващо постоянство българските курорти отблъскват чуждестранните посетители с измислени такси по плажа, лоша инфраструктура, слаба хигиена в заведенията за хранене, липса на любезно обслужване и споменатия вече строителен терор. Към това се добави и бетонирането на плажната ивица, което на места е надминало всякакви разумни размери.

На фона на тези основни проблеми е просто наивно да се мисли, че само с реклама в чужбина България може да привлече нови туристи. Наскоро председателката на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова призова да се търсят "онези няколко картини, които биха направили България популярна и биха изградили имиджа й на добра туристическа дестинация".

Най-добре е тези картини да си ги търсят от българските пи-ар агенции, защото ако се допитат до чужденци, може вместо "Мадарският конник" или "Българската роза" отново напред да излезе един от най-лесно разпознаваемите езикови символи на българския манталитет - "ей сега". Не че е грешно да се дават пари за реклама в чужбина, но ако слабостите в България не се променят, идването на новите туристи ще им е за първо и последно.

Турски клекала и обслужване "ей сега"

Признаци за някаква промяна засега поне не се забелязват. Съпротивата срещу въвеждането на стандарти и сертификати за качество на хотелите и ресторантите се натъкват на силна съпротива. Собственик и шеф на регионална хотелиерска и ресторантьорска асоциация в България без притеснение казва, че се отказал от въвеждането на допълнителните стандарти за качество, защото му били прекалено скъпи и все го проверявали.

Едва ли ще се сбъднат и бойките уверения на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Дамян Лазаров, че всички туристически обекти без сертификат за категоризация ще бъдат затваряни. С други думи - и тази година морето както за чужденци, така и за българи ще си остане токсично. А не си ли оправим нещата в собствения двор, и милиони за реклама да се хвърлят, навън пак ще ни асоциират с "турските клекала" и с обслужването "ей сега".