В село Аполду де Сус може да се види оскъдицата на техния живот и да се разбере, защо редовно пътуват до Германия или до Франция на работа, отбелязва в репортаж на "Дойчландрадио" Ралф Борхарт и ни среща с някои от действащите лица, които спокойно биха могли да бъдат и от България. Проблемите на бедността и на социалната дискриминация и там са същите.

Нели Мок е пример за това, че докато родината не успее да им предложи по-добър живот, повечето румънци и занапред ще търсят спасение като сезонни работници в Германия или Франция. Естествено има и такива, които гледат да се възползват от някои социални облаги на Запада като безплатни лекарски услуги или парични премии за завръщане в родината, коментира журналистът.

Аполду де Сус се намира в околностите на Сибиу в румънска Трансилвания. Нели Мок гледа няколко кокошки зад малката си къща , която се намира в район, населен предимно с роми. В стая и половина, тя живее заедно с дъщеря си, зет си и внука си. Оттам тя тръгва всяка година за по два месеца към Германия, за да работи ката сезонна работничка. Обикновено помага в прибирането на реколтата. Ако я попитат, в коя точно част на Германия работи, тя засрамено вдига рамене, защото не знае. Автобусът на посредника, който организира всичко, я взима от селото, заедно с още няколко нейни съседи и след продължително пътуване, се оказват нейде в Германия, в селскостопанския двор на някой германски земеделец, където я очаква паянтова барака с обща баня и кухня, в която живеят общо осем души като нея. Ето затова и не успява да разбере, къде точно се намира.

Родина?

Въпреки това Нели Мок смята, че животът там - т.е. в Германия е хубав. И което е решаващото: връща се у дома с общо 2000 евро - а това си е цяло състояние на фона на 25-те евро месечни социални помощи, които се полагат на човек в Румъния. С парите от Германия тя поддържа къщата в изправност, а остатъкът стига, колкото да се изхрани цяла година. Затова Нели винаги се радва когато може да тръгне за Германия, макар там да й липсва семейството.

Отсъствала е и преди и то за далеч по-продължителни периоди - особено по времето когато работела в Полша и Унгария. Преди 14 години било това, а децата й тогава били по-малки, та покрай вечните й отсъствия почти не усетила как израстват. Най-рисковата част от пътуването в чужбина, според Нели, е свързана с посредниците, които искат по 300 евро за пътуването до Германия и то предварително, и по около 200 евро за сключването на трудовия договор. Един път посредникът просто я изоставил наред път, парите се били изгубили безследно...

В Аполду де Сус има и други роми. Тяхната заветна мечта пък е Франция. Например семейството на Михаела Гросав. За Франция тя не тръгва, за да дири работа, а защото е разбрала, че французите са добри хора: “Полицията се отнася любезно с нас, кметът лично дойде и ни донесе храна, а внук ми, която има болно око получи право безплатно да го лекува - подобно нещо в Румъния е просто невъзможно. След като прекарахме там няколко седмици, ни качиха на един самолет, а пък преди това раздадоха по 300 евро на възрастен и по 100 евро на дете, и ни изпратиха по живо по здраво”. Това разказва Михаела и добавя, че щом събере пари за пътя до Франция, отново тръгва натам. Децата и внуците й одобрително кимат с глави.

АГ, ДПА, ДР, РБ/ Редактор: Б. Узунова