В края на живота си той успява да натрупа дори малко благосъстояние от рибно стопанство в Южна Америка. За един бивш висшестоящ военен това може и да звучи малко, но не и за един нацист, издирван с международна заповед за арест. Кой е козът в живота на прословутия Валтер Рауф? Отговорът гласи: разузнавателните служби на ФРГ, където иначе през 50-те тече активен процес на прочистване от нацистките "остатъци".

Бягствата на есесовеца

Валтер Рауф е не само служител на нацистките служби за сигурност, но и създател на мобилните газови камери. Гордостта от изобретението му не може да бъде прикрита дори от сухия бюрократичен стил на документа, с който той отчита дейността си: "97 хиляди бяха преработени само в три автомобила, по които няма никакви щети", се казва дословно в този документ. 97-те хиляди са хора - евреи, задушени от пускания в автомобилите отровен газ. Мобилните газови камери влизат активно в употреба още преди инсталирането им в нацистките концлагери.

Есесовецът Валтер Рауф е въодушевен от идеята да използва мобилните газови камери и извън пределите на родината си: в Полша, Русия и Северна Африка, където служи всеотдайно на фюрера. Краят на войната го заварва в Италия, откъдето той бяга в Сирия. След военния преврат там Рауф се връща обратно в Италия, откъдето - предполага се с помощта на църквата - бяга в Южна Америка. Там започва новият му живот на бизнесмен. Опитите за арестуването и екстрадирането му в Германия удрят на камък. През 1984 година 77-годишният Валтер Рауф умира в Чили. Диагнозата: рак.

Ето че сега, почти 30 години след смъртта на Рауф, историци разкриха още една експлозивна подробност от биографията му: "От 1958 до 1962 година есесовецът е бил шпионин на западногерманското разузнаване БНД в Южна Америка. Получил е хонорар в размер на 70 хиляди марки", казва Бодо Хехелхамер. Той е ръководител на групата историци, натоварени със задачата да осветлят миналото на БНД.

Нацисткият октопод

Рауф получил кодовото име Енрико Гомез. Любопитен е фактът, че той бил вербуван от друг есесовец на служба в БНД - Вилхелм Байснер, който бил станал междувременно търговец на оръжие. Рауф от своя страна вербувал други бивши нацисти в Южна Америка. По този повод историкът Мартин Кюперс от университета в Щутгарт казва: "Документите показват, че в западногерманското разузнаване е имало истинска мрежа от нацисти."

Рауф бил снабден от БНД и с необходимата разузнавателна техника. Вярно, хонорарът му бил намален от 2 000 на 1 000 марки месечно, но затова пък два пъти го поканили на обучение в Германия. Вторият път бил през 1962 година, когато вече имало заповед за задържането му. През декември същата година той все пак бил арестуван в Чили заради издирването му от германска страна. Едва тогава разузнаването на ФРГ го освободило от шпионските му задължения.

До връщането на Рауф в Германия обаче така и не се стигнало, защото чилийският Върховен съд отхвърлил молбата на Бон за екстрадирането му. Дори тогава БНД не забравило сътрудника си нацист и подкрепило семейството му с 3 200 марки за адвокатски разходи...