Става дума за това как да се сдвоят понятията "щастие" и "политика". Противниците на идеята да се признае право на щастието в политиката не спират да повтарят, че един индикатор на щастието "не може да има никаква практическа полза за политиката и обществото"; икономическият растеж си оставал централната категория.

Томас Джеферсън, авторът на Декларацията за независимост на САЩ, е изразил нещата много точно: "Грижата за човешкия живот и щастие е единствената легитимна цел на доброто държавно управление". Следователно икономическият растеж, задоволството от работата, доброто здравеопазване и образование са винаги само средство към целта: щастието на човека.

Колко сте (не)доволни от живота си?

Затова политици, учени и статистици трябва да се опитат да измерят директно благополучието на гражданина, да идентифицират факторите на неговото въздействие и да ги превърнат в централна цел на политиката - вместо само да гадаят какво е от значение за хората. Напредъкът в академичната методика за измерване на щастието позволява валидното определяне на задоволството от живота и щастието на хората.

Поради тези причини британският премиер Камерън стартира инициатива за измерване на националното благополучие в страната. Занапред 200 000 англичани ще бъдат анкетирани ежегодно, за да се установи колко са (не)доволни от живота си. Предвижда се наборът от нови индикатори да стане ориентир за политиката през 21 век.

Никакви рецепти отгоре

Успешното квантифициране на чувството за благополучие би могло да революционизира политическия процес. То ще позволи политическите инициативи да се оценяват въз основа на това дали и доколко допринасят за щастието на гражданите.

Този подход не цели да се оставим някакви си индикатори да ни предписват как да организираме собствения си живот. Точно обратното: целта е да се отдалечим от това. Правителството не може да принуди никого да бъде щастлив. Политиката трябва само да се стреми да създаде условия, в които хората могат да се реализират. А измерването на степента на благополучие е най-ефикасният начин да се установи колко добре се справя политиката със задачите си.