Въпросът дали бомбеното нападение над Хирошима и Нагасаки през август 1945 е било оправдано действие от военна и морална гледна точка и до днес търси своя отговор. При което някак на втори план остава обстоятелството, че и японците са се опитвали да се сдобият с атомна бомба и в годините на Втората световна война интензивно са работили над тази технология. И ако са били изпреварени от американците, то това се дължи най-вече на факта, че Япония не е разполагала с необходимите количества уран и плутоний.

Проектът N

Когато през декември 1938 г. германските химици Ото Хан и Фриц Щрасман откриват деленето на ядрото, физици от водещите индустриални държави бързо осъзнават военните измерения на това откритие. Японският изследовател Йошио Нишина, който е личен приятел с Нилс Бор и Алберт Айнщайн, оценява военното приложение на откритието още през 1939 г. Две години по-късно - през април 1941 - на Нишина официално му е възложено да проучи възможностите за създаване на атомна бомба.

Паралелно с Нишина, и японският военноморски флот започва да работи активно по опцията за ядрено оръжие. През март 1943, в първата оценка за положените усилия, се констатира следното: разработването на атомна бомба е принципно възможно, но "дори и за САЩ ще бъде трудно да се сдобият с такава бомба преди края на войната". Веднага след това военноморските сили губят интерес към проекта, но не и японската армия - нейна цел е добивът на уран 235. Тази програма обаче не носи очакваните резултати, а междувременно е установено, че японските уранови мини не са в състояние да доставят необходимите поне два тона обогатен уран за изготвянето на бомбата. Впоследствие лабораторията е разрушена от американски бомбардировачи, а след края на войната опити за нейното възстановяване не са правени. Така проектът N, наречен по първата буква на неговия ръководител Нишина, окончателно се проваля.

Ответният удар не се състоява

Това обаче не е краят на японските усилия за създаване на атомна бомба - през есента на 1943 работата е възобновена в Киото. Ръководител на проекта F, чието название идва от първата буква на техническия термин за ядрено делене, е професор Аракацу - един от водещите тогавашни ядрени физици. Неговата идея е да произведе по-големи колчества уран 235 с помощта на центрофуги. Екипът му обаче се натъква на непреодолими технически трудности, а японските мини все така не смогват да захранят производството с необходимите количества уран. Центрофугите на професор Аракацу пък не успяват да достигнат задължителните 100 хиляди оборота в минута. Така след N се проваля и проектът F, в една доста начална фаза от създаването на атомната бомба.

Ако обаче някой от двата проекта беше успял, дали Япония щеше да отговори на американските бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и по този начин да влезе в ядрен конфликт с американците? Данните, че тогавашният японски премиер Хидеки Тойо е бил готов да води ядрена война, не могат да бъдат потвърдени официално. Недоказано е и твърдението, че Япония е щяла да има по-големи скрупули от САЩ, ако е трябвало да използва атомната бомба. Едно обаче е сигурно - ако Япония се беше сдобила с бомбата преди САЩ, това щеше да промени хода на световната история.

АГ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова