ДВ: Госпожо Даймел, хиляди хора в България протестират в момента срещу управлението на Бойко Борисов. Нека започнем обаче с това: какви са положителните резултати от това управление?

Йохана Даймел: Бойко Борисов управлява с известни прекъсвания от 2009 година насам. Той си спечели първите политически лаври като кмет на София, после се освободи от опеката на своя покровител Симеон и основа своето движение ГЕРБ - с програмната помощ на германската фондация „Ханс Зайдел“, която е близка до ХСС. Борисов пое поста година след голямата финансова криза през 2008 и трябваше да преведе страната през един тежък период. Днес България все още е най-бедната държава в ЕС, но пък има перспективата да се присъедини към еврозоната. В Брюксел и в европейските столици със сигурност оценяват положително редица политически решения на българския премиер, като спазването на санкциите срещу Русия след Кримската криза, трудния за България избор да се спре „Южен поток“ и подсигуряването на външната европейска граница след миграционната криза през 2015 година. Борисов може да впише сред заслугите си и предстоящото прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка, въведен след приемането на България в ЕС през 2007 година. Макар всъщност това да е горчиво признание от страна на ЕС, че тази форма на контрол се е оказала книжен тигър. За НАТО и за ЕС е важно, че България, чиито граници с Турция и с Черно море от гледна точка на политиката за сигурност са особено деликатно обстоятелство, а отношенията ѝ с Русия са особено сложни, че тази България, въпреки всичките скандали, си остава политически стабилна. Засега.

ДВ: А какво мислите за изтеклите записи и снимки, отнасящи се до премиера Бойко Борисов? Какви изводи си правите от тях?

Даймел: Скандали, свързани с подслушване, не са нещо ново в България. Те отдавна съпътстват Бойко Борисов и неговите правителства. В същото време те отразяват и една политическа култура, където проследяването и подслушването масово се практикуват. Но това не е само български феномен - знаем, че същото важи и за съседна Северна Македония.

Снимките от Бояна са във висша степен стряскащи и обезпокояващи, ако внимателно се вгледаме в оръжието, банкнотите и златото в нощното шкафче на Борисов. Защото тези предмети насочват по-скоро към мафиотски бос, отколкото към спалнята на един министър-председател. В Германия е немислимо да се публикуват подслушани разговори на високопоставени политици, камо ли на канцлерката. Същото важи в още по-голяма степен за снимки от спалнята. Публикуването на подобни записи и снимки в тази форма е недопустимо в една правова държава, но встрани от това за мен то сигнализира, че методите на тайните служби все още имат дълбоки корени в българската политика. Много сътрудници на българските комунистически тайни служби имаха или все още имат активно присъствие в политиката. Дейността на комунистическите тайни служби не беше подложена на преосмисляне - и сега идва отмъщението. Един от тези някогашни сътрудници е Ахмед Доган, който заедно с Делян Пеевски изгради собствен център на икономическа и политическа власт и - по мнението на много наблюдатели - сега контролира правителството на Борисов, а в някаква степен и цялата държава. Според това мнение, Борисов е маша в ръцете на Доган - в края на юли „Капитал“ подробно разработи темата.

Друга политически много съмнителна фигура е бившият хазартен бос Васил Божков, който също в миналото е бил свързан с тайните служби. Тъй че спокойно можем да си представим, че снимките са предупреждение към Борисов, отправено в най-добрите традиции на мафията, респективно на КГБ. С две думи: тази сплав от тайни служби и олигархични кръгове държи България в здрава прегръдка. Който и да стои зад всичко това, ясно е едно: Бойко Борисов е изпаднал в немилост и трябва да се бои за поста си. Записите показват, че примката се затяга.

ДВ: Вие добре знаете български: приемлив ли е, според Вас, езикът, който се използва в тези записи? Приемлив ли е в политиката и в обществото? Можете ли да си представите такова нещо в Германия?

Даймел: Да, с българския език се справям прилично. Но когато се използват вулгарни изрази, тогава някои думи ми убягват. Забелязвам, че тонът и дикцията са примитивни и подпочвени, с две думи - изцяло неприемливи. В интервюто си за ДВ проф. Александър Кьосев много задълбочено е развил тази теза, тъй че моят коментар е излишен. Ако в Германия станат обществено достяние подобни грозни изявления, публичната личност, която ги е направила, би трябвало начаса да се оттегли от всички официални постове. А освен това ще последват и юридически действия. Надявам се новата главна прокурорка на ЕС Лаура Кьовеши да открие процедура заради изцепките и заплахите, отправени от Бойко Борисов срещу евродепутатката Елена Йончева.

ДВ: А как оценявате дейността на новия български главен прокурор Иван Гешев?

Даймел: Когато казвам, че се надявам на намесата на европейската главна прокурорка, би трябвало да е ясно, че нямам добро мнение за г-н Гешев. Протестите срещу неговото номиниране бяха напълно основателни. Точно толкова основателни, колкото бяха и протестите срещу избирането на Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 година. Гешев беше прогласуван във Висшия съдебен съвет без друг кандидат и въпреки ветото на президента Радев, а това си е скандал. Не по формални причини (той беше избран почти единодушно), а защото с появата на Гешев се ликвидира разделението на властите. А и той самият се изказа против основни демократични принципи и против разделението на властите. Гешев просто служи на официалната и неофициална изпълнителна власт в страната.

ДВ: Имат ли право българските граждани да искат оставката не само на Борисов, но и на Гешев?

Даймел: Оправдаха се опасенията, че Гешев избирателно практикува наказателното преследване. Виждаме, че той политизира своя пост: с апела си към Конституционния съд да провери имунитета на президента Гешев на практика се намесва в спора между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Освен това Гешев най-вероятно беше „произведен“ в главен прокурор от Делян Пеевски. Политологът Евгений Дайнов обяви Гешев за гробокопач на българската демокрация - и към това няма какво да се добави. Тъй че, според мен, исканията за оставката както на Борисов, така и на Гешев са основателни. Пита се обаче: какво става след това? Защото всъщност целта е да бъде разгромена втората, сенчестата държава вътре в държавата - тази на олигарсите, на мафията и техните политически маши, които създават беззаконието и се възползват от него. А това е херкулесова задача.

ДВ: Какво смятате за уличните блокади и за гражданското неподчинение? Допустими ли са?

Даймел: Уличните блокади винаги са нова стъпка в спиралата на ескалацията. Те говорят за силната политическа воля на протестиращите и за желанието им да видят резултат от издигнатите искания. Те показват колко фрустрирани и отчаяни са хората, колко неотложни са исканията им. Натискът на улицата трябва да се усили. Това е разбираемо от морална гледна точка, но очевидно излиза извън рамките на нормалните демократични права. Има опасност държавата да легитимира употребата на сила заради блокадите. И протестиращите трябва да осъзнаят тази опасност. Насилието провокира контранасилие. Това може да се окаже капан.

Друг проблем произтича от хетерогенния характер на протестиращите, което ги прави много податливи на манипулации. Когато успееш ясно да разделиш протестиращите на различни групи, ти можеш да отслабиш политическото им въздействие. В момента вече се вижда, че блокадите например поставят на изпитание солидарността на гражданите, които не протестират. Ако организаторите на блокадите и гражданите влязат в конфликт, това ще навреди на каузата и ще бъде подарък за Борисов. Ситуацията е необичайна и заради епидемията от КОВИД-19, която позволява да се взимат извънредни мерки и дори би могла да легитимира определени автократични действия. Може да се окаже, че от едната страна на везните е борбата на протестиращите за демокрация, а от другата - висшата повеля за опазване на човешките живот и здраве, която може да доведе до забрана на масови изяви и дори до полицейски час. В този смисъл сегашната политическа криза настъпи в много труден момент.

ДВ: Как преценявате възможното развитие на събитията? Предсрочни избори? Нови парламентарни конфигурации? Виждате ли личност, която би могла по-добре да управлява България?

Даймел: Опасявам се, че Борисов може да демонстрира същата издръжливост като сръбския президент Александър Вучич. Той отговори на протестите в Сърбия с груба полицейска сила. Там хиляди хора бяха на улицата в продължение на седмици. А системата Вучич не само оцеля, но и спечели абсолютно мнозинство на последните избори през юни. От последните допитвания, които са ми известни, излиза, че Борисов и ГЕРБ също могат да съберат мнозинство. Според мен, за България не е добре да провежда предсрочни избори в условията на пандемичната криза. Дори ако се абстрахираме от медийния контрол на Пеевски, в такива условия честната предизборна борба едва ли ще бъде възможна. Едно временно правителство от технократи, за каквото настояват демонстрантите, е възможен вариант. Но кой ще го състави и кой ще му гласува доверие?

Колкото до личност: да, аз виждам човек, когото си представям като премиер. За мен фаворит е Христо Иванов. Но досега неговата партия за съжаление има твърде слаба подкрепа. Ето защо се опасявам, че следващата управляваща върхушка може би пак ще се състои от хора на Доган и Пеевски. За да има истински големи промени, демонстрантите, хората, гражданското общество и либералните демократични партии ще имат нужда от голяма издръжливост. Важна стъпка в тази посока би било едно значително нарастване на подкрепата за „Да,България“ на следващите избори.

И още нещо, което по мое мнение е спешно необходимо: Европейската народна партия трябва най-сетне да заеме ясна позиция по отношение на безобразията в България. Европейският парламент също би трябвало да вземе страната под лупа. А дясноцентристки политически лидери като председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и германската канцлерка Ангела Меркел би трябвало при тези обстоятелства да прекратят подкрепата си за Бойко Борисов. За протестиращите, за всички граждани на България, но и за управляващите това ще бъде важен сигнал, че повече няма да бъдат търпени нито корупцията, нито погазването на либералните принципи.