ДВ: Според прогнозните резултати, ГЕРБ печелят парламентарните избори. Съществува ли възможност Бойко Борисов да стане премиер за четвърти път?

Й. Даймел: Според прогнозните резултати ГЕРБ печелят изборите с около 25 процента, но търпят сериозни загуби в сравнение с 2017-а година, когато имаха 32,65 на сто. ГЕРБ са изправени пред голяма, макар и разнородна опозиция от партии, които в кампанията се обявиха срещу статуквото, срещу клиентелистките практики и срещу корупцията. Най-големият победител със сигурност е "Има такъв народ" на Слави Трифонов.

Борисов ще се изправи пред сериозни трудности да сформира правителство. Ще е комплексно и сложно и ще е необходима коалиция от поне три партии. Чисто математически ГЕРБ събира мнозинство с Трифонов и ВМРО, ако те влязат в парламента. Трифонов се състезаваше срещу Борисов, но програмата му е толкова тънка и популистка, че без  големи усилия би могъл да наруши обещанието си към избирателите си. Връщането на ВМРО в управлението не би означавало нищо добро за ЕС, тъй като въпросът за Северна Македония ще продължи да бъде експлоатиран националистически.

Другият вариант е за голяма коалиция с БСП, която също претърпя големи загуби на тези избори. Но и тук е необходим трети партньор. Какво ще се случи с ДПС също е интересно. Досега те по определен начин служеха като коалиционен партньор на ГЕРБ. Но се съмнявам Борисов да се осмели да продължи толкова открито с корупционните и клиентелистки правителствени практики, които предизвика миналогодишните протести.

До какъвто и да е вариант да се стигне, следващото правителство ще бъде много сложно и нестабилно. В изборната нощ Борисов говори за вкарване на "експерти" в правителството. Това може да се разчете като предложение към БСП за експертно правителство, което да управлява до нови избори през ноември т.г.

ДВ: България е в пика на третата вълна на пандемията. Над 10 хиляди българи в са болница с коронавирус. Как така кризата не повлия по-силно на изборните резултати?

Й. Даймел: Относително високата избирателна активност от 47,5 процента в условията на пандемия е наистина изумителна. Правителството на Борисов наистина се провали в пандемията, но мисля, че хората в най-бедната държава в Европейския съюз са уморени. Корупцията, лошото управление, олигарсите и контролираните медии са ежедневие. Виждаме - в съответствие с добрата формулировка на Иван Кръстев - едно "негативно мнозинство", което е против досегашното управление, но в крайна сметка не е избрало ново правителство. ГЕРБ има силен електорат, отчасти благодарение на създадените работни места в администрацията. БСП не е алтернатива, в момента се саморазпада.

Освен това на опозицията липсваше обща стратегия и лидерска личност. Трите протестни партии заедно не постигат мнозинство. "Демократична България" на Христо Иванов ще бъде за първи път в парламента и това е значим успех. Досега обаче неговата партия достигна главно до градските избиратели, какъвто беше случаят в София, където изглежда, че печелят. Те трябва да разширят тематиката си, за да достигнат до по-големи части от обществото.

ДВ: Изненадва ли Ви резултатът на някоя от партиите?

Й. Даймел: Не. За съжаление част от характеристиката на българите след промените е това, че все се появяват "месии", които се представят като популистка политическа алтернатива на статуквото. Това важи както за Симеон, така и за Борисов и сега - за Слави Трифонов.

Трябва сериозно да ни накара да се замислим това, че не е необходима програма, за да се превърнеш от нищо във втора политическа сила. Натрупва се потенциал от разочарованието на избирателите, предимно млади хора, който е потенциално манипулируем и може да се превърне в проблем за демокрацията. Добре е, че радикалните партии изгубиха. Надявам се, че "Атака" е в историята.

ДВ: Три от партиите, които участваха активно в протестите през 2020-а година, ще са част от новия парламент. Ще поеме ли България в нова посока?

Й. Даймел: Ако погледнем позитивно на нещата, следващият парламент ще е много цветен. Протестните партии могат активно да се намесят в дебатите и да оживят парламента. Има достатъчно основания за сериозен контрол върху правителството от страна на парламента, за критики и за изясняване на основните подозрения за корупция. Последният доклад на Държавния департамент за правата на човека говори за сериозна политическа намеса в медиите и независимостта на съдебната власт. В своята резолюция от октомври 2020-а година Европейският парламент недвусмислено подкрепи протестите. Всичко това показва, че международният натиск нараства и, че негативното развитие в България се наблюдава по-внимателно. Това би осигурило попътен вятър за нова посока, дори във вътрешнополитически план. Мога само да се надявам, че и ЕС ще гледа по-внимателно разпределянето на деветте милиарда евро от еврофондовете. Ако Брюксел най-накрая предприеме ясни действия срещу злоупотребите и корупцията, това ще помогне на новите опозиционни партии и на България като цяло. 

***

Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни.