Цялата столица Триполи била вече освободена, твърди се от дни. Почти цялата, защото елитната бригада №32 под командването на сина на Кадафи Хамис все още оказва съпротива от тежко укрепената си база в краен южен квартал на Триполи - недалеч от магистралата за летището, преминаването по която все още било опасно. Там се намира и огромната ферма на Кадафи, а също така и клубът му за конна езда "Фурусиа". Може пък и там да се укрива, гласи един от многото слухове напоследък.

Само че къде е "лидерът на революцията" в действителност? Автомагистралата в южна посока е празна в събота предиобед. Бетонната кула на клуб "Фурусиа" стърчи между акациите. Самотен боец от бунтовническите сили е на пост. Едната от двете масивни постройки на клуба е превърната в развалина от прецизните бомбардировки на НАТО. Наоколо са разхвърляни части от униформи, десетки сандъци за боеприпаси, един вече подут конски труп. Животното е станало жертва на бомбардировките.

Кадафи и майка му под тентата

Покрай напуснати караулки шосето се вие към някога строго охраняваната ферма. Тихо е, портата е отворена, дърветата шумолят под напора на горещия вятър. С километри наред се точат асфалтовите пътеки през позапуснатата ферма. Като изпод земята изникват пет големи шатри-палатки. В тях има само няколко прекатурени столове, навсякъде още стоят климатици с човешки ръст.

Едва след още една двойна ограда, покрай контролни видеокамери и още караулки, се влиза в Светая светих - вътрешната част. В далечината пробляскват бели кубета, на един черен път е спряно напуснато BMW 740. Внезапно се появяват няколко мъже, които твърдят, че са съседи и проявяват голям интерес към автомобила. Той не е в движение, пък и понадупчен от куршуми, но след половин час срещаме "съседите" отново. Този път пристигат с автовоз...

Не едно хълмче се издига облицована с дървена ламперия еднофамилна къща с италианска мебелировка. На около 100 метра от нея - огромна празнична шатра, попиляна от бомбардировките. На входа й, посипан с отломки, е проснат килим с втъкания лик на Кадафи. Под една от белите тенти, служили за преддверие на шатрата, виси портрет на Кадафи с майка му.

Тихо е. Пробягват няколко изнервени щрауси, които са били отглеждани тук. В далечината боботи трактор. След още няколкостотин метра измежду дърветата изниква склад, претъпкан догоре с неразопаковани европейски дизайнерски мебели и вещи на Каиф ал Ислам: книги с посвещения, документи и портрет в рамка метър на два на най-известния от синовете на Кадафи. Пристига пикап с двама лошо гледащи революционери, които поискват да върнем взета от нас книга. "Тя е собственост на либийския народ!"

Поп-звездите на революцията

Когато се завръщаме на магистралата, шофьорът на един претоварен пикап ни обяснява, че е имало мародерства при съседите му. А той самият? Е, това били "неща на Кадафи"...

На връщане към Триполи в далечината се чува стрелба. Познатите от телевизионните кадри пикапи с монтирани тежки картечници и оръдия се приближават с бясна скорост. Стреля се с дълги откоси, докато ни става ясно, че става дума за салюти: "Завладяхме лагера на Хамис!", крещят бойците и позират с удоволствие пред камерите. Като поп-звезди на революцията.

Всъщност сражение не е имало - лагерът бил изоставен, когато бунтовниците пристигнали. Две трети от него са били вече разрушени от бойната авиация на НАТО.

Гаражите на диктатора са празни

В халетата на неразрушения гараж товарят на камиони двигатели. Близо до товарната рампа е гариран стар кабриолет "кадилак" със специални прагчета и ръкохватки за телохранителите, очевидно специален модел за официални визити. Боядисаните в зелено гаражи, където са били автомобилите на семейството на диктатора, са празни.

Около цистерна с гориво се тълпят хора с бутилки, кофи, тенджери - бензинът се лее, но се излива и на земята. От време на време някой от бунтовниците стреля във въздуха. Боец си запалва най-спокойно цигара.

"Не снимайте! Махайте се, никакви снимки!", крещят някои от мародерите и се опитват да ни изтласкат. Някои откровено позират и съжаляват, че не виждат камери на CNN. По бензиностанциите в Триполи от месеци насам не е имало бензин. Литърът е струвал по 8 цента, а сега, на черния пазар, цената му е нараснала 50 пъти.

Само джамията е невредима. На табела някой е написал с тебешир, че хората трябва да бъдат внимателни един към друг. Само на един километър по-нататък са разхвърляни труповете на противниците на режима, разстрелвани и изгаряни тук само допреди няколко дни.