Войната в Либия не върви добре. Днес режимът контролира 20 процента повече територия, отколкото в началната фаза на бунта. В такъв случай се оказва под въпрос нагледът на привържениците на войната, както и на част от съпротивата, че става дума за един ненавиждан тиранин, който се държи на власт само благодарение на наемнически сили. Кадафи използва разбира се абсолютно всички средства, с които разполага, но изглежда, че западната намеса накара някои либийци да се завърнат в неговия лагер. Малко вероятно е, че той би могъл да се задържи на власт, ако нямаше никаква подкрепа. Нещо повече: Кадафи успя дори да укрепи режима си - нещо, което изглеждаше невероятно в началото на бунта.

Отчаян акт

Не по-маловажна е слабостта на опозицията. Главният проблем на бунта е, че избухна преди да е налице каквато и да било инфраструктура на едно гражданско общество, което да подкрепи опозицията. Това означава, че бивши хора на режима можаха безпрепятствено да запълнят тази празнина и да поемат контрола. Няма съмнение, че ако Западът в лицето на НАТО иска, той би могъл да смаже Кадафи. Но това би изисквало степен на военен ангажимент, включително с пехотни сили, на който алиансът не е готов.

Това е така, защото решението за въздушните бомбардировки представляваше отчаян акт за справяне с една криза, от който "реалистите" в американската администрация не бяха никак доволни. Само фанатиците на "хуманитарната интервенция" биха могли да мислят сериозно за една пълноценна, продължителна и кървава война в Либия. От друга страна това явно е единственият начин да се сложи край на режима на Кадафи.

Няма съмнение, че ръцете на Кадафи са изцапани с кръв. Но това не е повод да се поддаваме на пропагандата. Амнести Интeрнeшънъл стигна до извода, че "няма доказателства за масово избиване на цивилни граждани, както в Сирия или Йемен".

Тенденция към разделение

Какво предстои тогава в Либия? Франция и Англия са готови вече да преговарят с Кадафи. Той би могъл да бъде убеден да сдаде прекия държавен контрол, в резултат от което ще се пръкне един умерено реформиран режим, поддържащ връзки с Европа и Америка. Преходният съвет, ръководен от бивши хора на режима, твърди, че е единственото законно правителство в Либия. Но това не е вярно. Западът знае много добре, че Съветът не може да овладее цяла Либия. При това положение тенденцията към разделението на страната ще се задълбочи.

"Хуманитарните интервенции" от 90-те години поставиха САЩ в по-силна позиция, в геополитически и идеологически смисъл. Не съм убеден, че такъв ще бъде резултатът от бомбардировките на Либия. Ако американците наистина можеха да предложат някакъв алтернативен модел за развитието на страните в Северна Африка и Близкия Изток, сега той рухна. Лошото е, че Либия трябваше да бъде срината със земята, за да се разбере това.