"В Париж твърдят, че сътрудничеството на Франция с режима на Кадафи в борбата срещу тероризма никога не е било толкова интензивно, колкото това на Англия. Но освобождаването на българските медицински сестри през 2007 година беше подготвено именно от много интензивните контакти между френските и либийските тайни служби. Разбира се, борбата срещу тероризма налага да се сътрудничи с такива режими, но за европейските държави важи една абсолютна забрана: изтезанията са недопустими. Ако Франция възнамерява убедително да подкрепи демократичните усилия на арабските страни, тя е длъжна още сега да внесе яснота около това сътрудничество с режима на Кадафи" - коментира френският вестник "Льо Монд". А коментаторът на германския "Ди Цайт" Улрих Ладунер е още по-саркастичен и безпощаден:

Интересът клати феса

"Освободителят" на Триполи е стар познайник на западните тайни служби. След атентатите на 11 септември 2001 година ЦРУ го арестува в Банкок. Става дума за Абдул Хаким Белхадж, известен джихадист и човек на Ал Кайда, който по онова време тъкмо бил напуснал Афганистан. Белхадж дори твърди, че агентите на ЦРУ го изтезавали. След като през 2003 година Западът отново взе Кадафи в обятията си, ЦРУ предало Белхадж на Триполи. Там биячите на Кадафи изцедили от него каквото могли, а резултатите били предадени на ЦРУ. Тъкмо този човек днес заема поста военен комендант на Триполи. А без бомбите на НАТО нито Триполи щеше да е свободен, нито Белхадж - комендант.

Това е просто една от многото истории, които показват колко усърдно са си сътрудничили западните тайни служби и режимът на Кадафи. Ексцентричният полковник изключително активно се грижеше за присъствието и имиджа си на Запад: чрез обмен на информация, оръжейни сделки, сатрапски услуги и финансиране на университети. И сигурно много се е изненадал, когато Франция първа внесе в Съвета за сигурност резолюцията, която после легитимира операцията на НАТО в Либия и в крайна сметка го свали от власт.

Как пък точно френският президент да му обяви война, дето съвсем наскоро даде в негова чест такъв пищен прием в Париж? - този въпрос навярно е бил прекалено труден дори за такъв циник на властта, какъвто е Муамар Кадафи. Но Кадафи просто се оказа не в крак с времето. В началото на революцията в Тунис Франция упорито подкрепяше авторитарния президент Бен Али. Тази подкрепа предизвика много критики и подигравки, така че в случая с Либия французите решиха да се поправят. Довчера бяхме за стабилност, от днес сме за свобода, сякаш са си казали в Париж. Всъщност огромните протестиращи маси в арабския свят принудиха западните правителства да сменят начина си на мислене. Това е огромен напредък и истински късмет.

Довчера ги гонеха, днес им ръкопляскат

Въпреки всичко обаче нека за момент се съсредоточим и да се запитаме: какво ли си мислят хора като Белхадж за този Запад, чиито тайни служби до вчера го изтезаваха, но чиито бойни самолети днес го издигнаха на върха на пирамидата в Триполи? Едва ли някога ще научим. Едно обаче е сигурно: Белхадж никога повече няма да вярва на представители на този Запад. Когато му говорят за „свобода”, той ще си представя масата за изтезания. Когато му казват „Ама сега вече всичко е друго, ние се променихме!”, той ще си мисли за Кадафи, на когото те сигурно са казвали същото, когато през 2003 отново го взеха в обятията си. А когато призовават „Спазвайте човешките права в Либия!”, той ще си спомня своите собствени крясъци в подземието за изтезания.

Та такива работи залягат в основите на бъдещите отношения между Запада и Либия...