Германската канцлерка Ангела Меркел и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган трябва най-сетне да заговорят в прав текст. Крайно време е за яснота, за да не понесат традиционните турско-германски отношения непоправими щети. На първо място е необходимо Берлин да заеме ясна позиция по искането на Анкара за пълноправно членство в ЕС. Често цитираното "привилегировано партньорство" е само хвърляне на прах в очите.

Чакат се отговори и от двете страни

Германия трябва недвусмислено да заяви и обясни защо е за или против членството на Турция в общността. Освен това трябва да се определи краен срок за окончателното решение. Мъглявите, разтегливи формулировки само наливат вода в мелницата на антитурските и антиислямските сили в Германия, както и на антидемократичните и антиевропейските кръгове в Турция.

От своя страна Турция трябва ясно да заяви дали наистина иска да влезе в ЕС или просто кокетира с тази идея, за да извлече конкретни материални изгоди. Напълно неприемливо е Ердоган да се изживява като пълководец срещу Израел и Кипър,  и същевременно да апелира за "съюз на цивилизациите" като алтернатива на опасността от фронтален сблъсък между културите.

Успешната интеграция преминава през изучаването на местния език

Време е да се внесе яснота и по отношение на интеграцията на чужденците. Първо трябва ясно да се каже, че онези турци, които са добре интегрирани в германското общество, са значително повече от другите, които не са. Интеграцията всъщност е успешна там, където не се забелязва. Но германските учреждения и фирми продължават да се вглеждат най-вече в личните имена, вместо в квалификацията.

В Турция пък трябва да проумеят, че немският език е основна предпоставка за безконфликтното съвместно съществуване в германското общество. В този смисъл създаването на турски училища в Германия би било контрапродуктивно действие, което може да предизвика нови напрежения. Немският език за мигрантите в Германия трябва да бъде също така задължителен, както е задължителен турският език за всички малцинства в Турция.