Корнелиус Босерс е етнолог, но не по собствено желание и не в истинския смисъл на думата. Той продава парцали, четки, метли, гъби, кофи и прахосмукачки в 70 страни по света. 50 продукт-мениджъри подкрепят Босерс в начинанието му да открие междукултурните различия в начина на чистене, за да обслужва различните нации пълноценно.

Чистите ли по немски?

Добрата новина за германците гласи: хората във Федералната република са перфектните чистачи, казва Босерс. Средно веднъж на седмица германецът чисти основно своя дом и двор. Повечето германци предпочитат четката с "рошав" парцал. Една швейцарска фирма дори използва в рекламата си следната фраза: "Чистите ли по немски?".

Докато германците смятат мокета за нехигиеничен, във Великобритания това е най-обичаният вид подова настилка. Англичаните чистят мокета си предимно с прахосмукачка, което пък обяснява факта, че парцалът за под липсва в повечето домакинства. Точно както и при американците. В САЩ хората се гнусят от мръсната вода в кофите и легените, установява един от асистентите на Корнелиус Босерс.

Американецът се опитва да избегне какъвто и да било контакт с вода за чистене. Парцалите си жителите на Щатите изплакват главно в мивката, а не в кофа. Точно затова фирмата на Босерс предлага на домакините в САЩ специално разработена четка с парцал, който се изстисква автоматично и така спестява фаталния допир с мръсната вода.

Подобен парцал обаче въобще не се купува в американските квартали, населени предимно от латиноамериканци. Те, както и повечето южноевропейци, чистят с парцали, обилно напоени с вода от кофата за чистене. Скандинавците пък само леко навлажняват парцала.

Чистенето е женска работа?

В Испания най-важното за чистачите е навсякъде да мирише обилно на хлор. Това, което отблъсква повечето германци, се оказва в Испания признак за чисто жилище. Силно "ухаещите" химикали са търсени и в арабските страни. Там няколко пъти на ден подът се залива с вода, пълна с химикали, а остатъкът се излива през... балкона.

Но защо различните нации чистят по различен начин? Защото тънкостите на чистенето се учат от майката. Така междукултурните различия се предават от поколение на поколение. Все пак има и една прилика: чистенето е женска работа, казват всички. Това обаче не се дължи на липсващи домакински качества у мъжа, а по-скоро на нежелание. Защото хване ли веднъж четката, мъжът чисти дори по-добре от жената, казва от опит Корнелиус Босерс.