"Срещал съм много туристи, които се лутат из улиците в търсене на родната къща на Джакомо Казанова. Точно това ме накара да открия този музей", казва италианецът Карло Пароди. Той е основател на фондацията на името на Джакомо Казанова, а горните думи са част от рекламата му за най-новата атракция на Венеция - музеят на Казанова, открит във великолепния дворец Pesaro Papafava. 

В подобни дворци световноизвестният венецианец някога е съблазнявал не една красавица. Музеят обаче го представя не само като любимец на жените и като прелъстител. "Казанова е бил голям мислител, писател и философ, но незаслужено е влязъл в историята само като голям любовник", изтъква Пароди.

В музея са представени различни страни от живота на тази колоритна фигура.

Прелъстителят

"Тъй като се чувствах роден за другия пол, винаги го обожавах", пише Казанова в мемоарите си, където издава също, че е имал около 200 любовници. Между тях имало високопоставени дами, но също и слугини, както и две монахини. Едно от многобройните му завоевания е била 13-годишната Мари-Луиз О'Мърфи, любовницата на френския крал Луи XV. Една от прелъстените от Казанова жени, на име Хенриета, на раздяла издраскала с диамант върху стъклото на прозореца следните думи: "И Хенриета също ще забравиш!".

Казанова често обещавал на дамите брак, но никога не го изпълнявал. И макар да са знаели за тази му не особено добра привичка, те все пак се поддавали на чара му.

Детство и училище

Джакомо Казанова е най-големият син на семейство актьори. И тъй като родителите му често били на турнета, отгледала го баба му Марица. На 12 години той започнал да изучава западно и църковно право в университета в Падуа, а на 17 вече имал докторска титла в джоба. Кариерата му на проповедник завършила не защото по време на служба паднал пиян от амвона, а защото три години след този случая установил, че църквата не му допада особено. 

Казанова бил многостранна личност - имал познания в областта на теологията, алхимията, медицината, математиката и в какво ли още не. Освен италиански, владеел френски, гръцки и латински, а освен това бил забавен и интелигентен събеседник. Лесно печелел симпатиите на хората и поради това не представлявало никакъв проблем да изпълнява всякаква дейност - на секретар, фелдфебел, лейтенант, цигулар, поет и писател, алхимик, таен агент на Инквизицията, финансов агент, библиотекар, даже на дипломат.

Затвор и бягство

На 26 юли 1755 г. Казанова е хвърлен в Оловната камера - обкована с олово затворническа килия в подземието на двореца на венецианския дож. Обвинен е бил в богохулство и "хули срещу свещената религия", както и в това, че притежавал забранени магьоснически книги и подлъгвал млади хора да стават атеисти.

Никой преди Казанова не бил успявал да се измъкне от ужасния Оловен затвор - Джакомо обаче успял. И после заминал за Париж, където невероятната история за неговото сензационно бягство вече се била разчула и той бил посрещнат като герой.

Финансов мошеник

Казанова бил мошеник от най-висока класа. Винаги успявал да се докопа до големи парични суми, които наивни хорица, най-вече жени, му доверявали. Мадам Д'Орфе, например, най-богатата аристократка във Франция, била като обсебена от окултни идеи и вярвала в чудодейното подмладяване. Нея Казанова успял да "омагьоса" с познанията си по алхимия и, както пише в мемоарите си, тъй като не успял да я отклони от налудничавата ѝ вяра в подмладяването, предпочел да ѝ вземе парите.  

Той спечелил големи суми и с идеята за създаване на първата френска лотария, осенила го през 1757 година. Казанова станал директор на лотарията и този пост му осигурил изключително добра заплата. Джобовете му продължили да се пълнят и по-късно, когато - по тайна заръка на френското външно министерство - осъществил трудни финансови трансфери на борсата в чужбина.

Въпреки отличните си доходи Казанова непрекъснато фалирал, защото щедро пилеел парите си, а на всичко отгоре се отдавал и на хазарт. А и въобще не всичко в живота на този галеник на съдбата било по мед и масло: шест пъти той попадал в затвора, и от шест държави бил изгонван.  

Неуморният странник

Казанова се скитал из цяла Европа, обикалял един след друг кралските дворове. Талантът му да се подвизава в най-отбрани кръгове му създал отлични връзки. В Рим се харесал на папа Клеменс XIII, който го посветил в рицарско звание. Фридрих Велики пък бил готов да го назначи за шеф на школата на померанските юнкери, но той отказал. Царица Екатерина Велика го приела в двореца си цели два пъти.

Няма друг съвременник на Казанова, който да е пътувал тъй много, както известният венецианец. Според историците, разстоянията, които е пропътувал през живота си, се равняват, взети заедно, на една обиколка на Земята. Това е истинско постижение, като се има предвид, че тогавашните транспортни средства са били само конят, каляската и корабът.

Завещанието на Казанова

През 1785 г., когато става библиотекар при граф Валкайн в двореца Дукс в Бохемия, Казанова е на 60 години, самотен и огорчен от живота. Пет години по-късно той започва да пише спомените си. Прекарва по девет часа на ден над ръкописа, написва над 3 000 страници. На 4 юни 1798 г. Казанова умира на 73-годишна възраст вследствие на сифилис или някакво заболяване на пикочния мехур - точната причина не се знае.

Мемоарите му, озаглавени "Историята на моя живот", му донасят безсмъртна слава. Те са преведени на 20 езика и се смятат за най-скъпия ръкопис в света: през 2010 г. Франция ги откупи за седем милиона евро.

Къде е гробът на Казанова, днес не се знае. Затова пък и до днес е известно мотото на живота му. А то гласи: "Обичах жените до лудост. Но повече от тях обичах свободата."