От легализацията на капитали, която е предвидена да се извърши между 1 септември 2014 и 31 декември 2015, държавата смята да върне в икономическия оборот на страната към 10-12 милиарда долара. Прогнозата е на министъра на финансите на Казахстан Бахит Султанов. Правителството е подготвило закон за легализацията на авоари в брой, ценни книжа и дялове, които са собственост на юридически лица, както и на недвижими имоти, ако те не са получени по престъпен начин. По думите на министъра, в рамките на предишната капиталова амнистия, проведена през 2006-2007 година, на държавата са били върнати 7 милиарда долара.

Кой печели от амнистията?

На кого все пак разчита Астана за придобиването на толкова големи суми? Членът на президиума на казахстанската опозиционна "Общонационална социалдемократическа партия" /ОСДП/ Петър Своик нарича амнистията „личностна“, тъй като тя се прави за управляващите. По неговите думи, икономиката на републиката е ориентирана към износа на суровини, вноса на готова продукция и външни инвестиции. "Основните финансови потоци имат външен произход. Парите влизат, после се изнасят, след което влизат отново. При това обаче всеки път износът на инвестиционни доходи надхвърля инвестиционния внос“, обяснява експертът.

Той смята също, че в Казахстан са инвестирани малко около 180 милиарда долара от чужбина. А изнесените от тях доходи са за около 200 милиарда. "има основания да се продполага, че едва ли не половината от чуждестранните инвестиции, външните заеми и кредити всъщност са местни пари. Властта тайно инвестира в самата себе си, криейки се зад чужди фирми, а доходите от тези инвестиции отново се изнасят“, твърди Петър Своик и добавя: "И така зад граница управляващите постепенно трупат значителни капитали, за които сега явно се прави опит да бъдат върнати обратно“, предполага експертът.

Според Своик, за това има две причини: на първо място става дума за реакция спрямо мерките на Запада по отношение на руските олигарси. "В Астана с основание се опасяват, че покрай евразийската интеграция санкциите ще се прехвърлят и към местните олигарси. Западните тайни служби са наясно, че въпросните олигарси съхраняват зад граница огромна част от състоянията си", казва Своик.

Втората причина е свързана с обема на паричната маса в обръщение. "В момента парите в бюджета не достигат, има и големи проблеми с банковите активи. Поради това олигарсите, които управляват и икономиката, и политиката, са решили, че за запълването на този дефицит в страната дтрябва да се върне известна част от изнесените авоари."

Бивш казахски държавен служител, който сега е преминал в частния бизнес и предпочита да запази анонимността си, казва, че от амнистията определено няма да се възползват бедните хора, които са далеч от властта. Пред Дойче веле той споделя, че и той е сред тях. "След като напуснах държавната служба и се заех с малък бизнес, се сдобих с техника без регистрация, която сега мога да "обявя". Построих си къща без необходимите разрешителни, която сега мога да легализирам“" признава той. Според него, мнозина други - и то не само дребни бизнесмени - ще постъпят по същия начин.

Обикновените хора и олигарсите

"Познавам предостатъчно "обикновени хора", които не афишират богатството си, но са изнесли по 200-300 милиона долара зад граница. Тихомълком са изнасяли парите чрез офшорни фирми, не ги заплашва никакво съдебно преследване, държавните власти не знаят нищо за тях. Те искат да проникнат в големия бизнес, но се опасяват от въпроса за произхода на капитала си", предполага бившият държавен служител. Той допуска, че поне 10 - 12 милиарда долара са били изнесени зад граница.

Неговото мнение е, че недостигът на пари в обръщение, появил се заради рязкото съкращенаване на инвестициите след световната икономическа криза, е накарал Астана да направи амнистията на капиталите. "В страната всъщност има пари - скрити под дюшеци, в чували или в задгранични сметки. И сега се предприемат опити тези пари да бъдат оползотворени - да излязат на светло, за да работят. Казахстанците имат поговорка: по-добре да си роб в родината, отколкото цар в чужбина. Затова и мечтата на мнозина е насочена именно към изграждането на легален бизнес на родна територия“, казва казахстанският бизнесмен.

Опитът от предишните амнистии е показателен - властта така и не докосна онези, които легализираха състоянията си, припомня събеседникът на Дойче веле. "Един от бившите министри, например, легализира по време на амнистията от 2006 година 39 милиона долара. И сега безпроблемно се занимава с производството на алкохол като частен предприемач“, обяснява бившият държавен служител.

Петър Своик е на друго мнение. "Масовата тенденция на изнасяне на пари зад граница и придобиване на недвижими имоти, а и на гражданство в чужбина е факт. Склонни към връщането на средства в страната са само онези, които са близки до властта и си дават сметка, че никой няма да проверява произхода на парите им", смята той. "Ако обаче се случи нещо с Нурсултан Назърбаев, в страната веднага ще започне битка между олигарсите, подобна на тази, която разцепи Украйна. И тогава въпросът за "чистотата" на легализираните пари отново ще се превърне в тема на анализи и разбори", прегнозира Петър Своик.