Коментар от Полина Паунова:

Диана Йорданова е народен представител от ГЕРБ. Трети мандат. В първите два почти не е взимала думата в парламента. Станислав Иванов пребивава в Народното събрание също по времето на общо три правителства. Популярност доби с влаченето на чували с бюлетини в нощта на местните и президентските избори през 2011 година, когато твърдеше, че той и негов колега извършили това закононарушение, за да помогнат на бременна жена, член на някоя от секционните комисии. Методи Андреев пък за първи път е народен представител от листата на ГЕРБ (иначе е бил депутат в 38-то Народно събрание), но се води за депутат от гражданската квота. Данаил Кирилов е бивш областен управител на София. Той се сдоби с този пост преди години, след като напусна групата общински съветници на БСП в Столична община и се присъедини към ГЕРБ с мотива, че „Борисов е борбен“, а миграцията от лява в дясна формация не е проблем, тъй като не е тесногръд.

Те са новите лица на ГЕРБ. Говорители по злободневни теми; изразители на партийна позиция; участници в медийните изяви на партията; имена, които трудно могат да бъдат свързани с физиономии без използването на „Google images“. Могат да бъдат наричани както желаете - втори ешелон, хора от гражданската квота, бивши активисти на други формации. Общото между тях обаче е едно - те не са сред вече наложените политици на ГЕРБ.

Без ленти и интервюта

Междувременно Борисов продължава да изневерява на стила си. Той спазва дистанция, не открива събития, не реже ленти и не участва в сутрешни блокове, от които да се изказва по всички важни (и не толкова важни) държавни въпроси. Не се появява на изненадващи проверки по магистралите, не сади кокичета, а и не води със себе си свита от министри, които да обясняват, както той самият казваше, „по-експертно някои теми“. Напротив - дори самите членове на Министерския съвет, излъчени от ГЕРБ, избягват медийни участия и случайни инспекции, които иначе навремето бяха обилно отразявани от медиите.

Въпреки това обаче, според годишното проучване на фондация "Медийна демокрация" и Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер", публикациите за Борисов са изцяло позитивни.

Премиерът има огромно превъзходство в медиите, като води с близо 80% пред президента Росен Плевнелиев, който също се ползва със симпатии. Експертите дори нарекоха това ново обожествяване на Борисов „медиен ренесанс“ и отбелязаха, че въпреки далеч по-скромните му изяви, той отново е център на почти всяка публикация, свързана с властта.

В същото време външният министър Даниел Митов (от квотата на РБ в правителството) е в почти денонощен сблъсък с „Атака”, БСП и дори с единия от партньорите в управлението - АБВ. ДПС пък е в постоянен спор не с Патриотичния фронт, който би следвало да е основният враг на Движението, а с Реформаторите. Правосъдният министър е под кръстосан огън - при това не само от страна на опозицията, но и от средите на управляващите. Социалистическата партия, която твърди, че основният ѝ опонент е ГЕРБ, атакува постоянно „младшия“ десен партньор. В говорител на поредния ченгеджийски скандал се превърна депутатът от РБ Атанас Атанасов. А ромският въпрос се оказа приоритет не на Патриотите, а на здравния министър. Дори по скандалната тема с пенсионните фондове ГЕРБ набързо „прибра“ финансовия министър Владислав Горанов и спорните поправки бяха защитавани от Диана Йорданова (депутатката, за която стана дума в първото изречение на този текст).

Кой ще бъде "виновен" за провалите?

Какво се получава в крайна сметка? Към момента кабинетът не е извършил нито една знакова реформа. Нещо повече - обещаваните промени дори не са започнали. Въпреки това обаче правителството се води за реформаторско. Приоритетите му са ясно заявени от Реформаторския блок, а основните сблъсъци (предимно вербални и с никакви видими последствия) се водят именно от представители на Блока.

В същото време мандатоносителят изцяло е скрил обичайните си лица. Няма го Цветан Цветанов, няма я Десислава Атанасова, няма я Цецка Цачева, няма я Лиляна Павлова... Заменени са с изброените в началото депутати, които читателят сигурно не познава добре и затова трябва да си ги припомни чрез скрол до първия абзац. За сметка на това Борисов е консенсусен, диалогичен, ненатрапчив. Дори нов, както смятат някои медии. Но все така обичан. Изживява своя ренесанс. А ренесанс в коалиционно управление трудно се постига. В подобни конфигурации всички партньори трупат обикновено негативи.

Стратегията

Впрочем, по темата за новия Борисов вече имаше доста вербални упражнения, вариращи от „катарзиса на Борисов“ до „разочарованието“ му от факта, че не е получил цялата власт. Ако погледнем цялостната медийна политика на партията, ще видим, че обяснението е далеч по-просто. Гладните за медийно (а и всякакво друго) внимание Реформатори, които все още помнят радостта от властта, са за ГЕРБ идеалната маскировъчна дреха за бъдещите два вота - местен и президентски.

Отговорни за провалените ангажименти на управляващите ще се окажат именно онези, които са се набивали най-много в очите на широката публика. Неизпълнените обещания за радикална промяна ще се асоциират с лицата на Радан Кънев, Меглена Кунева, Божидар Лукарски и всички прилежащи към тях министри, а Борисов ще е изживял своя ренесанс. Дори ГЕРБ да понесе негативи от това управление, „виновните“ ще са Йорданова, Иванов, Андреев и Кирилов (от първия абзац), които нито на първо, нито на второ четене могат да бъдат асоциирани с Борисов, а оттам и с партията му. А отстраняването им (за да има понесена отговорност, разбира се) ще е още по-безпроблемно от „уволнението“ на Фидосова.

Така Борисов всъщност си остава същият, но с параван от гладни за внимание коалиционни партньори, които волно или неволно ще платят политическата цена за неслучилото се светло бъдеще. Докато самият Борисов изживява ренесанс и на местния, и на президентския вот.