Право на турския парламент е да въведе отново смъртното наказание. През последните няколко месеца президентът Ердоган не спря да повтаря, че то се предвижда и изпълнява и в редица други страни по света - като се започне от отделни щати на САЩ и се стигне до Китай. Ако обаче Турция реши да се присъедини към тази лига, то ЕС и страните-членки на Общността би трябвало да излъчат недвусмислен сигнал: със страна, чието правосъдие екзекутира хора, не можем да преговаряме за членство.

Като изключим обаче този безспорен основен принцип, се изправяме пред един важен въпрос: как точно би трябвало да реагира ЕС - на това, че Турция прави крачка назад в цивилизационното си развитие? Отговорът на този въпрос е изключително важен и заради събитията след неуспешния юлски преврат. Защото те показаха пределно ясно, че ЕС разполага с твърде ограничени възможности за влияние.

Всичко е в ръцете на Ердоган

В нощта на пуча турските граждани излязоха по улиците, за да защитят демокрацията от военните. В седмиците след това тяхното правителство ограничи демокрацията и свободата на мненията, наруши основните граждански права и разделението на властите. Днес турските училища, които показват преливащите от насилие видеозаписи от преврата дори и на първокласниците,  възпитават "поколението Ердоган". То трябва да е смирено, шовинистко и напълно безчувствено към всяка социална, религиозна, етническа или друга група в обществото, която държавата определя като вражеска, предателска или терористична.

Ердоган изобщо не се интересува от критиките, които европейските политици отправят по негов адрес. Включително защото в родината си той се радва на изключителна популярност сред мнозинството турски граждани. С подкрепата на шовинистичната опозиция през следващата година той вероятно ще въведе поправка в конституцията и ще превърне Турция от парламентарна демокрация в президентска република - с действащо смъртно наказание. Ердоган заяви, че ако парламентът приеме закон за смъртното наказание, той ще го подпише незабавно. А това зависи само от него - тъй като той контролира напълно своята партия. 

Как трябва да реагира ЕС на всичко това? Трябва ли Общността да прекрати завинаги преговорите с Анкара? Или временно да ги замрази? Налага ли се да бъде анулиран статутът на Турция на страна, преговаряща за членство? Или пък да ѝ бъде връчен дълъг списък с условия, чието изпълнение да доведе до възобновяване на преговорния процес? А може би Ердоган ще улесни максимално Брюксел, като сам реши да сложи край на преговорите?

Основите на преговорите с Турция за присъединяването ѝ към ЕС, формулирани през 2005, не предвиждат отнемането на статута ѝ на страна-кандидатка за членство. Те обаче дават правото преговорите да бъдат прекъсвани - в случай че Анкара нарушава драстично и трайно човешките права и принципите на демокрацията и на правовата държава. Инициативата за това може да бъде подета от ЕК или пък от най-малко една трета от страните-членки на Общността. А такава коалиция би се формирала лесно. Не би било трудно да се намери и нужното мнозинство за прекратяване на преговорите с Турция. Малко вероятно е да се случи третото - Турция да се прости със статута си на страна-кандидатка за членство, тъй като за това е необходимо съгласието на всички страни-членки. А в момента някои държави просто нямат интерес от това Ердоганова  Турция да бъде изхвърлена от клуба на кандидатите за членство. Такива са нагласите в съседките ѝ България и Гърция, които имат нужда от сътрудничеството с Анкара за направляване на мигрантския поток. Кипър пък се надява на конструктивно поведение от страна на Ердоган в преговорите за повторното обединение на острова - нещо, което още през 2005 е залегнало в решението за започване на преговорите за турското членство в ЕС.

Щом може с Путин, защо да не може и с Ердоган?

Друг текст в този единайсетгодишен документ гласи: в случай че Анкара се окаже неспособна да изпълнява задълженията си на страна-членка, трябва да се направи всичко необходимо, за да може Турция да остане в европейските структури. Това може да се интерпретира по различни начини, но съдържа в себе си следното основно послание: че управниците идват и си отиват, но географското положение остава непроменено. Независимо каква ще се окаже Турция утре, в интерес и на европейците, и на турците е те да продължат да водят разговори помежду си - и няма нужда в тях да става дума за евентуалното членство в ЕС. Дори и да се окаже, че на югоизток ЕС граничи с една държава, която трайно и систематично преследва опозиционните сили и нарушава човешките права, пак ще е важно Европа да остане в диалог със своята партньорка от НАТО. Показва го примерът от март със споразумението за бежанците. Би трябвало да попитаме онези, които настояват за анулиране на тази договорка: И какво тогава?

Казано по друг начин: трябва ли Европа да продължи да води диалог с Ердоган? Да, трябва. Защото ако някой твърди, че трябва да се говори с Путин, трябва да може и с Ердоган.

*Заглавието е на редакцията

 

Михаел Мартенс, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

*****
Припомняме Ви и едно от нашите видеа за Турция: