Учителите предлагат часовете по български език и литература да са повече, учебниците да са на по-достъпен език и обемът на материала да е по-малък, за да има повече практически занимания. Из новините на в. “Дневник”

Започва новата учебна година, в буквален смисъл, както на всеки 15 септември всяка година – в преносен вече започна с решителността на министър Фандъкова и екипа й да облекчат процедурата и да намалят бумащината на изпита за прием в гимназиите, с обещанието да се прецизира външното оценяване и да се подобри дисциплината в училищата.

Някъде вече са въведени униформи, другаде правилници и мерки за добър външен вид. Въпреки незавършените ремонти на много места, ако се върнем малко назад и си припомним учителската стачка и драматичната й продължителност, и скандалите около нея, и всеобщото усещане за неудовлетвореност подир приключването й, сега като че ли имаме повече основания до очакваме окуражителни резултати.

Сложната материя поражда съпротива и неграмотност

Много градивно е предложението да се увеличат часовете по български език и литература и учебниците да са на по-достъпен език. Самата аз, с университетска диплома по филология, изпитвах сериозни затруднения да помогна на дъщеря си в шести клас по теоретичните въпроси на българския език и граматиката. Перверзната терминологична усложненост ясно ми вещаеше, че децата ще израснат неграмотни, сблъсквайки се с този тип учебници. Най-уязвимият отрязък в образованието ни е тъкмо от пети до седми клас – той съвпада с пубертетните промени, с опитите на тийнейджърите да се самоизмислят и самосъздадат и това най-често се случва със съпротива във всички посоки.

Капаните на трудната възраст

Не е далеч от ума, че в такъв момент от живота на децата, когато или е тъпо, или е яко, е нужно особена деликатност, и дори не е обикновено, а направо престъпно безобразие да им се предлагат неусвоими и отблъскващи със скодоумието си наукоподобни учебникарски изстъпления и несъобразни програми. Защо урокът трябва да се нарича урочна статия, или пък да се зазубрят десетки отдавна отпаднали от живия език неопределителни местоимения като “каква-годе”.

Та на първия учебен ден не е зле да си пожелаем не каква-годе година, а време на упорито и внимателно вграждане на важни житейски ценности редом с образованието, повече прагматични ползи от науката, реална грамотност и добротворни обществени хоризонти за ученици и учители.