Турският президент Ердоган обвинява Движението на Фетхуллах Гюлен, че е организирало опита за преврат от 2016 година, при който бяха убити близо 250 души. Впоследствие бяха арестувани над 78 хиляди предполагаеми привърженици на Движението, което в Турция е доведено до състояние на пълна недееспособност. Хиляди успяха да избягат - и намериха убежище в Германия, където доскоро не се гледаше критично на тази организация, припомня списание "Шпигел" в обширна публикация по темата.

В интервю от март 2017 шефът на германското външно разузнаване Бруно Кал бе определил Движението на Гюлен като "цивилно обединение за религиозно и светско образование". Сега обаче германското правителство е на път да промени мнението си за организацията. Съвместно журналистическо разследване на обществената телевизия ARD и на списание "Шпигел" стига до извода, че зад привидно модерната и светска фасада на Движението навярно се крие авторитарна структура. Журналисти от двете медии са разговаряли с бивш ръководен кадър на Движението, който го е определил като антидемократична организация. Нещо повече дори: мъжът описва Движението като секта с тайни паралелни структури, в която могъщи религиозни водачи взимат всички важни решения.

"Голямата цел е изграждането на ислямско общество"

Междувременно германското външно министерство се отнася все по-сериозно към информациите, подавани от турски източници, според които Движението на Гюлен има за цел да подкопае държавата. В доклад за вътрешно ползване германското посолство в Анкара цитира свои събеседници със следните думи: "Конспиративната част от Движението се отличава със стриктни йерархични структури, които много напомнят на тези, характерни за организираната престъпност".

В обществения живот Движението на Гюлен се представя като модерна и демократична организация. В Германия то има училища и детски градини, бюра за подпомагане и културни центрове, предлага езикови и интеграционни курсове. Обявява се също така за диалог между религиите - в Берлин например Движението подкрепя проекта "House of One", който има за цел да сближи евреи, християни и мюсюлмани. А рупорът на Движението в Германия - фондацията "Диалог и образование" - официално преследва само светски цели. Именно тази част от Движението на Гюлен е предназначена за показ пред обществото.

Юристът Ахмет Метин (името е променено, тъй като мъжът иска да остане анонимен) дълго време е работил за Движението. Постепенно обаче установил, че ръководителите на организациите по места били само марионетки в ръцете на религиозни водачи, които вътре в организацията били наричани "имами". Именно тези духовни лидери взимали всички важни решения, твърди Метин. Те били изпращани от Турция в Германия за по три години, като за прикритие упражнявали съвсем нормални професии. За всяка германска провинция отговарял определен имам, а над тях бил само имамът за цяла Германия.

Метин твърди, че гюленистите в Германия преследват една основна цел: да възпитават в религиозен дух живеещите в страната турски мюсюлмани, при това още от най-ранна възраст. Този процес протича на два етапа: първо Движението предлага на хората от целевата група безобидни услуги - някакъв вид помощ или езикови курсове например. След време идва ред на втората стъпка: "Казват им, че е дошъл моментът да се ангажират по-тясно с Движението и с важните за него теми. А голямата цел е изграждането на ислямско общество", твърди анонимният източник.

Еркан Каракоюн, ръководител на фондацията "Диалог и образование", отрича съществуването на паралелни структури. Решенията се взимат от председателите на местните организации и на фондациите, твърди той и уверява, че Движението на Гюлен се застъпва за демокрацията, за човешките права и за модерното тълкуване на исляма. "Всеки член на Движението може да прави каквото си иска. Никой не е подлаган на натиск, камо ли пък принуждаван да се придържа към определен стил на живот", казва още Каракоюн.

Ахмет Метин е на друго мнение. Напуснал е Движението по убеждение, но и заради лични мотиви - надява се да бъде изваден от черния списък на турското правителство, защото иска да пътува до родината си. Пред журналистите от АРД и "Шпигел" той уверява, че не говори по поръчка на турското правителство или на тайните служби. Проверка на "Шпигел" е потвърдила, доколкото това е възможно, че повечето подадени от него информации отговарят на истината и се покриват с наблюденията на независими експерти.

"Движението на Гюлен е секта"

Сходни впечатления споделя и Хакан Коркмаз, израснал в Германия внук на турски гастарбайтер. След като завършил средното си образование, Коркмаз (името е променено) се преместил да живее в една от т.нар. "Къщи на светлината". В тези къщи Движението на Гюлен настанява млади хора, които след съответната обработка превръща в свои предани слуги. В цяла Германия има няколкостотин такива къщи. Експерти ги определят като религиозния фундамент на Движението.

В къщата на Коркмаз били настанени само мъже, които се подчинявали на строги правила. Употребата на алкохол била изрично забранена, контактът с жени - също. Делникът бил определян от специален отговорник - т.нар. "Голям брат", който всеки ден съставял протоколи за обитателите на къщата. В началото Коркмаз се възприемал като богоизбран, като един от малкото представители на едно златно поколение. Но когато се опитали да го принудят да прекъсне всякакви контакти с не-мюсюлмани, Коркмаз изведнъж се събудил. Избягал от "Къщата на светлината", преместил се да живее в друг град и сменил телефонния си номер. За да стане невидим за гюленистите. "Движението на Гюлен е секта, която най-брутално употребява своите членове", казва мъжът.