Западът нямал желание да харчи пари за укрепване на отбранителния потенциал на източноевропейските членки, включително България. Така София се оказала „в капан“ и била „принудена да разчита само на наследничката на СССР“. България се надявала, че членството в западните блокове ще ѝ донесе разцвет. Но вместо това била „подложена на унижение, което ще ѝ бъде добър урок“. Така или иначе страната „остава плацдарм за антируски инициативи“ и е логично „да преосмисли отношенията си с НАТО".

Стартовият изстрел

В характерния си назидателен тон (като към беден роднина, отклонил се временно от правата линия) миналата седмица тези небивалици бяха разпространени от руската телевизия, създадена специално, за да облъчва света с пропагандата на Кремъл. И така даде „стартовия изстрел“ в българската предизборна кампания по темата национална сигурност.

Допреди година-две на подобни сигнали се отзоваваха само партии и организации от типа на „Атака“. Сега вече на „стартовата линия“ са се наредили и двете най-големи български партии. И се втурнаха в „надпреварата“ за сърцата на избирателите - с взаимни ругатни, дърпане, ръгане, бутане и опити за препъване. Който изприказва повече страхотии, лъжи и измислици, той печели.

Прословутата черноморска "флотилия“

Конкретната тема на упражнението не е нова. Просто се притопля създадената изкуствено миналото лято - пак в предизборна обстановка - драма с т.нар. черноморска „флотилия“. Тогава една румънска инициатива за отбранително сътрудничество в Черно море - с участието и на България и Турция - бе истерично раздухана и представена сякаш България всеки момент ще обяви война на Русия. БСП се обяви „против участието в регионални военни формати, насочени срещу трети страни“. А тогавашният премиер и лидер на ГЕРБ се зарече, че “страната ни няма да стане част от черноморски фронт срещу Русия", защото иначе „пряко отиваме към военен конфликт“, а „Черно море се превръща в арена на военни действия“. И се изказа за засилено военноморско присъствие, стига да е под натовско командване.

Така и стана – седмица по-късно, като част от по-скоро символичната подкрепа за страните от източното крило на НАТО след руската агресия, прекроила граници в Европа, срещата на върха на НАТО във Варшава подкрепи единодушно „адаптираното предно присъствие и засиленото провеждане на учения в Черноморския регион" – изцяло дефанзивни, пропорционални и осъществявани при пълна прозрачност действия. На 15 и 16 февруари тази година в Брюксел пък министрите на отбраната от НАТО, пак единодушно, просто приведоха това решение в по-конкретна форма - увеличаване на планираните тренировки, ситуационната осведоменост и оперативната съвместимост в Черноморския регион. Тоест, нищо ново.

Едновременно мишена и плацдарм на военни действия

Очевидно решили, че публиката е позабравила за какво става дума обаче, лидерите на двете най-големи български партии пак надуха балона на истерията. "Чакали са ме да падна“, „козируваха в Брюксел“, проплака лидерът на ГЕРБ и обяви, че „сега вече сме включени, вече има флотилия и сме мишена“. "Ястребът Борисов се опитва да се превърне във врабче", „ние сме против България и Черно море да бъдат използвани като плацдарм за военни действия", включи се в надпреварата лидерката на БСП.

Естествено, и двете твърдения са пълна измислица. Първо, няма да има нито флотилия, нито плацдарм, нито военни действия. А просто по-системна и целенасочена ротация на натовски кораби за участие в учения в досегашните рамки, поставени от международното морско право и конвенцията от Монтрьо, която ограничава броя и периода на пребиваване в Черно море на военни кораби от нечерноморски държави. И второ, България - заедно с другите страни от източния край на НАТО - ще е точно толкова „мишена“ (на евентуален руски отговор), колкото (и ако) е била и досега. Което, разбира се, няма да попречи на Москва, както и досега, периодично да вдига вой до небесата за „враждебните планове“ и „агресивните действия“ на НАТО.

Защо тогава лидерите на двете най-големи български партии повтарят (дори и дословно) руските пропагандни тези и говорят като руската телевизия или руския външен министър? Целта очевидно е популистко-предизборна - привличане на гласове чрез сплашване: от една страна - на русофилския (плацдарм сме за военни действия!), а от друга – на останалия електорат (ставаме мишена!).

Огън по НАТО!

Така, независимо от иначе гръмко прокламираните си различия във външнополитическата сфера, двете партии обективно постигат един и същ резултат – обезсмисляне на членството на страната в НАТО. На думи те са силно привързани към това членство, но на практика се надпреварват да се разграничават от него.

"България е член на ЕС и НАТО и ние не подлагаме под никакво съмнение този факт“, казва лидерката на социалистите. Но когато системно подлагаш под съмнение всички конкретни форми на участие и присъствие в НАТО и пламенно твърдиш, че конкретните колективни мерки, за които всички околни страни в нашата позиция се борят със зъби и нокти, в защита на националната ти сигурност всъщност я застрашават, този „факт“ вече няма никаква стойност.

Лидерът на ГЕРБ пък се оплаква, че ЕС и НАТО целенасочено се превръщат в клише в България, и че се оказва политически ползотворно да си против тях и да не се съобразяваш с тях. Но самият той прави точно това като раздухва страхове и безсмислици и представя законната грижа за собствената сигурност като „козируване пред Брюксел“.

Всъщност, България наистина е мишена. Но не толкова на някакви вражески самолети или ракети, а на мощни и системни усилия за отклоняване от европейския път и откъсване от западната общност. И двете най-големи български партии - дали поради неосъзната глупост и някакви дребни конюнктурни интереси, или заради осъзната привързаност към друг стратегически избор - активно помагат на тези усилия. А с това подкопават доверието към основната, а може би и единствена дългосрочна гаранция за националната сигурност на България, каквато е членството в НАТО.