Блокирани улици и въоръжени полицаи определят делничната картина в живота на иракските граждани, особено в Багдад. От една страна, това е неприятно за хората, от друга страна те го възприемат като необходима мярка за сигурност. Без нея животът им е застрашен. Така е и за иракските журналисти. Зухаир Ал Джазаири, директор на най-посещаваната новинарска страница “Гласовете на Ирак”, обяснява:

“Политическите и военни безредици в Ирак се отразяват по различен начин на иракските медии. Преди всичко това положение ограничава работата на независимите медии, особено на онези институции, които не разполагат със собствени сили за сигурност и защитни механизми. Освен това финансово те трудно могат да оцелеят, ако не получават подкрепа от чужбина.”

Големите медийни институти са строго охранявани, сътрудниците им биват извозвани от домовете до работните им места и обратно със специални автобуси. Малките, независими медии не могат да си позволят тези защитни мерки. Недостатъчната сигурност, безредиците и хаосът се отразяват зле на свободата на печата, подчертава Ал Джазаири:

“Иракските журналисти са изложени на постоянни заплахи от различни източници и тези заплахи ограничават свободата на печата. Да се информира обективно и реалистично по различни теми е трудно, журналистите са принудени да маневрират, нещата не могат да се назовават с истинските им имена.”

Всички говорят за Ирак и положението в страната, но иракските медии почти не са в състояние да предават достоверни информации. Новините за Ирак са се превърнали във вносна стока. Това ядосва сътрудниците на местните медии. Тъй като повечето медии принадлежат на определени етнически и религиозни групи, съобщенията често се излъчват с предварителен коментар. Известна роля играят и съседните страни, смята Ал Джазаири:

“Всяка съседна страна, казва той, подкрепя медиите, които се смятат за изразител на техните етнически и религиозни събратя в Ирак. Това засилва религиозната и политическата поляризация. Особено що се отнася до съседните страни, които и без друго имат голямо влияние в страната поради връзките си с религиозни и етнически групи, с политическите партии и течения в обществото.”