Китай целенасочено изгражда инфраструктурата в Азия, а мотото гласи „Един пояс и един път". (Бел. ред: „поясът" е морският път от Китай през Югоизточна Азия, Африканския рог и Средиземно море, а „пътят" е „Пътят на коприната" през Средна Азия и Турция към Европа.) Целта е тази мрежа да се разпростре чак до Европа, в резултат от което фундаментът на китайския икономически подем ще става все по-широк и стабилен.

Ясно е, че от икономическата експанзия и инвестициите в инфраструктурата се очакват не само търговски, но и геополитически дивиденти. И напълно основателна е загрижеността на онези, които смятат, че икономическият и финансов ангажимент на Китай в Средна и Източна Европа не е (само) някаква безкористна благотворителност в полза на тамошните страни, независимо дали членуват в ЕС или не.

Пекин изгражда, в буквалния смисъл, все повече влияние. Очебийна е опасността, че - особено когато става дума за средно- и югоизточноевропейските държави от ЕС - ангажиментът на Пекин в крайна сметка може да подкопае единните позиции вътре в ЕС, особено по политически въпроси.

Европа не бива да се страхува от тесни икономически връзки с Китай, но трябва да се пази от две неща: да не се окаже принудена да се преклони пред китайските интереси и най-вече - да не бъде разцепена.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main