Звънецът за голямото междучасие отприщва на талази учениците към двора. Ако не знаеш, че си в такова специално училище, няма дори да помислиш, че това са някакви по-различни деца. А те и не са. Виждам момчета с модерни прически, момичета с хиджаб, но и девойки в тесни клинове и впити тениски. Тук-таме срещам и недоверие: забрадените не позволяват да ги снимам. А ми се иска: облечени са като лалета с дългите си поли и тесните сака. Покрай мен минават две очарователни момичета, хванати за ръце - едното е забулено и в костюм, подчертаващ фината талия, другото носи тесни джинси и тиранти върху гръндж-ризата. Двата свята се държат ръка за ръка, но не бива да ги снимам: единият от тези два свята не ми позволява.

"Храмът е вътре в нас"

Унка Белчова от Велинград се е записала в училището по съвет на родителите си. Баща ѝ работи като шофьор в международния транспорт, майката - като управител на персонала в хотел. Толкова ѝ харесва тук, че направо не ѝ се иска да завършва. Желае да следва кинезитерапия в Националната спортна академия в София. „Нямаме духовници в рода, но сме религиозни хора. Вярата ни помага, самата религия ни улеснява, принципите ѝ ни правят по-силни“, казва момичето. И признава, че избягва шумните места и не ходи по дискотеки, защото не я привличат особено. "Изглеждам европейски, за разлика от други момичета. Не ходя с кърпа - нашата религия не ни задължава да се покриваме, храмът е вътре в нас", разказва ми с усмивка момичето.

Али Амуров от Велинград е от семейство на мюсюлмани, които изкарват прехраната си с търговия. Смята да продължи по пътя на духовенството - иска да следва в ислямски университет в Турция, след което да се върне в България като свещенослужител. Хасан Михрин от Гоце Делчев и Юсеин Муса Кехайов от Велинград искат да се изучат за кинезитерапевти. А Омар Джихат Хатаб, също от Велинград, ми разказва, че мечтае да стане преподавател по физкултура или треньор по волейбол.

„Не всичко в интернет е истина“ - хубав надпис за врата на библиотека. В нея няма служител на заплата, ученици-доброволци изпълняват тази функция. А в залата за обучение по информационни технологии в този ден срещам няколко момичета, които се учат на графичен медиен дизайн. Половината от тях носят хиджаб. Първоначално са смълчани, защото шаблонни въпроси като „Имате ли гадже?“ явно ги смущават. Ами нямам, казва едното момиче и дискретно поглежда към монитора на своята съученичка, който в момента е изпъстрен с емотикони - сърчица.

Тези тихи момичета са навсякъде - пред компютрите, на благотворителната акция за кръводаряване, в кампанията за набиране на средства за сираци, по улиците на града, където отдавна вече никой не се обръща изумен от вида им.

Какво се изучава в това училище?

Какво училище е ислямската гимназия в Момчилград? Изцяло изпълняваме програмите на българското Министерство на образованието и науката, тук много често на проверки пристигат инспектори от министерството, обяснява директорът Ахмед Бозов. Изучават се всички общообразователни предмети, които се преподават и в светските училища. Обучението се води на български език, учи се и английски. Арабският е дисциплина в първия гимназиален етап - 9-и и 10-и клас, но според поправките в Закона за образованието, той става задължителен предмет и вече ще се изучава от 9-и до 12-и клас. В задължителните дисциплини влизат и религиозните предмети - Коран и Керим, основи на ислямската религия, Сийер (Житие на Пратеника), история на религиите.

„Трите небесни божествени религии - християнство, юдаизъм и ислям - се изучават в 11-и клас, а в 12-и вниманието се насочва и към източните религии. Всички преподаватели са от България - по общообразователните предмети ги набираме от Кърджалийска област, а по останалите идват от цялата страна", разказва директорът Ахмед Бозов. Той самият е преподавател по история на религиите.

Училището е частно, разкрито е в съзвучие със Закона за вероизповеданията. Според този закон, държавата финансира Главното мюфтийство, но не и пряко училището. Тоест, субсидията се получава от Мюфтийството, а после се разпределя по учебните заведения. Към тези учебни заведения българската държава има един-единствен ангажимент: да контролира учебния процес. Издръжката на един ученик струва около 15-16 лева на ден, семействата не плащат нищо. Финансирането идва от спонсори, като в различните периоди такива спонсори са например турската фондация „Диянет" и софийската „Балкани“. В момента в училището учат общо 141 момчета и момичета от Кърджали, Смолян, Пловдив, Пазарджик, Благоевград и София. Много от завършилите тук следват по-късно медицина, фармация или инженерни науки в различни български университети.

Клеймото "инкубатор за ислямски терористи"

„Ние не обучаваме терористи, както се опитват да ни обрисуват. Това са деца, които обичат родината си. Нека разровят всички архиви и да видят дали завършилите тук общо 630 деца някога са попадали в криминалните хроники като крадци, убийци или заплаха за националната сигурност", казва училищният директор Ахмед Бозов. Концепцията за джихада не се изучава в това училище, добавя Бозов и дава собствено тълкувание на понятието, натоварено с толкова мрачна енергия. „Джихад означава да спасиш един човек, а не да го убиеш. Религиите винаги учат на добро, те са спасението от лошия път“, обяснява учителят.

Не кради, не лъжи, не убивай, обичай ближния - това са ценностите и в исляма, и в християнството. А онези, които убиват в името на Аллах, са лъжци и терористи. И е недопустимо да се твърди, че главорезите от „Ислямска държава" представляват исляма - те не са представители на 1 милиард и 500 милиона мюсюлмани, категоричен е Бозов.

Добре, а какъв ислям се изповядва в България? На този въпрос Ахмед Бозов отговаря така: няма дефиниция за умерен, краен или радикален, за „топъл" или „студен" ислям. „Как да определим един човек, който пет пъти дневно ходи в джамията - краен или умерен е той? Какъв е един християнин, който всеки ден пали свещ в черквата? Или богомолецът в синагогата - той какъв е? Ислямът, който се изповядва в България, няма нищо общо с този в страна като Саудитска Арабия например. Там едва сега разрешават на жените да шофират, а момичетата от нашето училище отдавна карат курсове, някои вече взеха книжки“, разказва директорът.

Дали ще покриват косите си с хиджаб - това е въпрос на личен избор, казва още Бозов. Според него училището има единствено ангажимента да каже, че това съществува в тази религия. Без да се налага върху свободната воля на ученичките. Защото принудата не дава плод, заключава училищният директор.