Болни и склерозирали старци, които обаче до последно не изпускат властта. Така главният телохранител на Брежнев и Горбачов резюмира видяното по време на службата си. "Човекът зад гърба" има впечатления и от България.
Реклама
Разпадът на комунистическата система в Източна Европа в немалка степен се дължи и на механизмите, чрез които са били подбирани и крепени управляващите в СССР и в сателитните му държави. Свидетелства за това твърдение могат да се открият в мемоарите на Владимир Медведев, началник на охраната на двама от последните съветски лидери - Леонид Брежнев и Михаил Горбачов.
"Човекът зад гърба"
В книгата си "Човекът зад гърба" бившият генерал от КГБ Медведев свидетелства, че решенията на ранния Брежнев са прагматични, но независимо от това системата постепенно се разпада. А след около четвърт век ще се разпадне и самият Съветски съюз. Главният охранител на Брежнев разказва, че председателят на КГБ Андропов е докладвал лично на генералния секретар за десетки шефове на съветски републики и висши апаратчици, които бъркат дълбоко в държавния казан. Стандартният отговор на Брежнев бил: „Ако ги арестуваме, какво ще каже Партията, която им е оказала доверие и ги е избрала да ръководят?“.
Един от най-ярките признаци за напредването на заболяванията на Брежнев е решението за нахлуване в Афганистан, взето в края на 1979 година под влияние на хардлайнерите в съветското Политбюро. Към този момент много болният Генерален секретар вече не е в състояние да прави трезви преценки, дори когато му докладват за тоталния срив на плановата съветска икономика. Точно това безпомощно състояние е изключително удобно за корумпираната политическа и стопанска върхушка в СССР, пише генералът от КГБ.
От онова време датира и мълчанието, с което Брежнев посреща докладите за „подвизите“ на дъщеря му Галина, която има слабост към алкохола и публичните скандали и си набавя големи количества диамантени бижута и западни модни аксесоари. Не остава по-назад от нея и корумпираният ѝ съпруг - генерал във Вътрешното министерство. В чин генерал е издигнат и съпругът на личната медицинска сестра на Брежнев. Тя пък доставя на Генералния секретар неограничени дози от забранените му приспивателни, които го държат в полусънно състояние.
По време на управлението на Брежнев в българските медии можеха да се видят негови снимки заедно с Тодор Живков в открита лимузина. През последните години преди смъртта на съветския лидер обаче сцените в открита лимузина създавали огромни главоболия на неговия главен телохранител. Медведев описва тържествените посрещания от твърде любопитна позиция: генералът е лежал на пода на лимузината, за да държи изправени краката и задните части на своя олюляващ се работодател. Главният охранител разказва и други сходни случки. Само час преди да почине, приемникът на Брежнев Константин Черненко бил преоблечен в официален костюм. Двама телохранители го завели от болницата в избирателната секция, за да бъде сниман от телевизията как гласува. Друг виден функционер пък заспал в тоалетната по време на официален конгрес на комунистическата партия, та се наложило КГБ да разбива вратата, за да го събуди.
Медведев припомня и едно посещение на Брежнев в Прага в края на 1970-те години. По програма чехословашкият лидер Густав Хусак трябвало да му покаже новите станции на пражкото метро. Оказва се обаче, че още от сутринта Хусак е сериозно пиян. Брежнев пък бил силно гримиран, защото малко преди това по време на лов изпуснал пушката, която разбила лицето му. Телевизионните камери веднага са отстранени от стълбищата на пражкото метро, за да не бъде заснета сцената с двамата олюляващи се високопоставени старци, хванати под ръка и обкръжени от плътна охрана.
Когато Раиса Горбачова посети НРБ
В България Медведев за пръв път се сблъсква с порядките в семейството на последния съветски лидер Михаил Горбачов. През 1984 година Горбачов вече е член на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС, тъй че КГБ изпраща Медведев да охранява съпругата му Раиса по време на нейната продължителна обиколка из НРБ, в която по-късно се включва и съпругът ѝ. Според Медведев, Раиса Горбачова се държи господарски и кара домакините да я чакат с часове. „Вие пък за какво се тревожите? Като са дошли, ще чакат!“, сопва му се тя, когато ѝ напомня, че домакините отдавна я очакват да излезе от резиденцията. Гостенката има навика често да прекъсва придружаващите я българи, за да им обясни, че не познават добре нещата, които ѝ показват. Тя непрекъснато се интересува какво става в Москва, защото полуживият Черненко е в последния стадий на острото си сърдечно заболяване и всички очакват, че тъкмо Горбачов ще заеме мястото му.
Професорът по история от Пловдивския университет Людмил Спасов споделя разпространеното мнение, че между Живков и Горбачов възниква взаимна неприязън, която верноподаническите жестове на София не могат да прикрият. Съветският лидер твърдо следва убеждението си, че ако успее да смени поколенията на сраснали се с постовете си функционери като Живков, навярно ще може да съхрани и цялата система. Живков пък разчита на любимото си мото „да се снишим, докато мине бурята“.
Съветникът на Живков Нико Яхиел припомня в мемоарите си унизителното поведение на българския лидер, когато съветският посланик (и генерал от КГБ - б.а.) дава ясно да се разбере, че Горбачов му иска оставката. „Грехът ми пред другарите е, че така и не успях да си подготвя достоен заместник. Нека другарят Горбачов да ми изпрати лист с което и да е име и аз веднага ще го утвърдя“, опитва се да печели време Живков. Както е известно обаче, времето му изтича на 10 ноември 1989 година.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия. В нея показваме някои от напътстващите табелки, с които ни "възпитаваха" в годините на комунизма:
Другарки и другари, дайте да дадем!
"Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма - думите". Тази мисъл на философа Борис Гройс най-лаконично обяснява феномена "напътстващи табелки", познат в целия Източен блок. Ето примери от НРБ:
Снимка: DW/A.Andreev
Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.
"Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.
Снимка: DW/A.Andreev
А кое беше старото?
В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.
Снимка: DW/A.Andreev
Да преизпълним плана, да станем ударници!
Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.
Снимка: DW/A.Andreev
Труд и война - тъжният мироглед на социалистическия човек
Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.
Снимка: DW/A.Andreev
Ох, тази сложна дума им-пе-ри-а-ли-зъм!
Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.
Снимка: DW/A.Andreev
Ограмотяване на пролетариите
В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример.
Снимка: DW/A.Andreev
Човек и сам може да се сети, но ние да припомним...
Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?
Снимка: DW/A.Andreev
А воалетка и дамска чантичка?
И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.
Снимка: DW/A.Andreev
Маниакален страх от пожари
В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.
Снимка: DW/A.Andreev
Хората ходеха на баня веднъж в седмицата
Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.
Снимка: DW/A.Andreev
Представете си тази табелка в някой от днешните СПА-центрове!
Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.
Снимка: DW/A.Andreev
"Теляшки услуги" - що е то?
Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.
Снимка: DW/A.Andreev
Конфузно
Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?
Снимка: DW/A.Andreev
И още насекоми, които подриват основите на социализма
Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките изглеждат направо гениални.
Снимка: DW/A.Andreev
Неграмотността не е от вчера
Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!
Снимка: DW/A.Andreev
Кратко и ясно
По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.
Снимка: DW/A.Andreev
За финал: наздраве!
Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент - съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава - наздраве!