Звучи шантаво, но е факт: всяка последна събота от месеца в черноморското село се стичат постоянни заселници от околността. Главно британци, но и други западноевропейци, които са решили да прекарат част от „златната“ си възраст в България.

Като Франк от Норич, който от 10 години живее в село Соколово. Високият, кльощав англичанин чака на опашка пред жълто-червения мобилен магазин с британски хранителни продукти. Питам го какво му харесва в България:

- Хората са ОК, някои са много мили, а и цените са много разумни. Трудът е евтин, пък аз поддържам цяла къща.

- А храната? Харесвате ли храната?

- Ние не ядем българска храна, купуваме си тук английски продукти. Пайове, наденички, такива неща.

- А зеленчуците и плодовете?

- Да, зеленчуци и плодове, да. Купуваме ги от „Лидл“ в Балчик.

Преди да му дойде редът, Франк - типично по британски - споделя и мисли за времето. През зимата е много студено и доста духа, оплаква се той. Добре де, но и в родния му Норич е доста студено и ветровито, че и влажно, възразявам му. Е, така е, признава Франк, докато посяга към кутия с типичния британски Spam – островната версия на „Русенско варено“.

Редом с мобилния магазин, на площадчето в Кранево са опънати десетина сергии с употребявани дрехи и други вещи - градински ножици, ножове, триони, катинари, посуда, детски играчки. Мъж и жена пред едно "Пежо" с белгийска регистрация наблизо са наредили на масичка метални кутии, водопроводни части и инструменти. Чувам ги, че говорят фламандски. Става им много драго, когато установяваме, че съм учил този език точно в техния град - Гент.

- Сега в Гент живеят много българи, но ние пък се преселихме в България - смее се Елка ван Хюлсе, която навремето е работила в пощата и като чистачка.

- Как се чувствате тук?

- Добре, много добре. От 2000-та година живеем повече тук, обичам тази страна.

- А какво точно Ви харесва?

- Ами… хубавият въздух и спокойствието. Тук не се нервирам, докато в Белгия животът е много напрегнат и нервен. Само стрес. И е много скъпо, данъци, данъци… България е истински рай в това отношение.

Семейство ван Хюлсе живее в село Изгрев. Синът им също прекарва повечето време в България, във Велико Търново. Хората в България са дружелюбни, казва Елка, а пък нравите и храната са доста подобни на тези в Гърция и Турция. Все пак Елка предпочитала да готви фламандски гозби, например типичната пилешка яхния „ватерзой“.

На тяхната сергия спира и възрастен германец от Царичино на име Петер, който обаче не е в настроение да дава интервюта. Неговата българска съселянка от съседния щанд с дрехи е по-разговорлива.

-  Аз съм иначе от Враца, но съм женена за германец. Живеехме в едно село до Байройт.

- Какво правехте в Германия?

- Работех, какво да правя. Камериерка. Не искам повече да чувам за такава работа.

- Не Ви хареса в Германия, така ли?

- Не искам да чувам за Германия. България над всичко!

Алъш-веришът на британския пазар е, меко казано, доста ленив. Англичанка с маска си купува домати от една сергия и ги товари в автомобил с дясно кормило и добричка регистрация. Не ѝ се говори, бързала. До нея паркират двама мотоциклетисти (една от машините дори е „Харли-Дейвидсън“), а собствениците с решителна крачка се отправят към кръчмата - бистро „Елиос“.

- То не им е баш за търговията, смее се моят български приятел Оги: Повечето идват, за да седнат накрая в кръчмата и да се напият.

В това сигурно има нещо вярно. И все пак: няма как да не изпиташ респект към тези хора, които всеки месец си правят „земляческа среща“, съчетавайки социалното с практичното. И да не си кажеш: На британците явно им е в кръвта да живеят с чуждото, да живеят в чуждото, да търгуват, и пак да си остават британци.