Вашият текст и снимката ще бъдат публикувани на нашия сайт.

Снимка и текст изпращайте на адрес: bulgaria@dw-world.de

Ето вашите изгледи:

Фифа: Защо питате само хората какво виждат през прозореца, сякаш ние, котките, нямаме също очи. Ако искате да знаете, имаме по-остро зрение от хората. Аз, например, даже скрита зад мрежата, виждам един чудак, който се мисли за фотограф. Въобразява си, че от това, което прави, ще стане снимка. Човешка суета... /снимката ни изпрати Сава Мутафов/

Елена Джамбазова: Това е изгледът от нашата веранда към Витоша и снежна София.

Драгомир Маринов, София: От прозореца си в квартал Младост съм запечатал тази невероятна гледка в един късен следобед през месец май миналата година. Огромният облак над Лозенска планина се появи след краткотраен пролетен дъжд.

Деница Тодорова, САЩ: Това виждах цяло лято от прозореца си в Провинстаун. Рано сутрин, при отлив...

Георги Генчев, Варна: рано сутрин, когато температурата на въздуха е по-ниска от тази на морската вода, сякаш небето се потапя в морето, а наоколо е страшна тишина...

Елена Бирбучукова: От моя прозорец виждам залеза над София. Избрала съм тази снимка заради цветовете на небето и контраста с грозните панелни блокове отдолу.

Петя Пеева, Приморско: Пътувах за Майорка. Бях изморена и съм заспала. Събудих се, погледнах през прозореца и... островът блесна пред мен в цялото си великолепие.

Люси Гюрова, Виена: снимката е правена през май 2010 - непосредствено преди красива, пролетна буря. Това е един от онези моменти, в които всеки следващ кадър е по-красив от предишните, а навън мирише на прииждащ дъжд.

Петя Денева, София: От прозореца на моя дом видях слънчевото затъмнение. Все по-усмихнато, във все по-добро настроение. Необикновено вълнение и радост ме изпълваха през двата часа от неговия живот. Необикновеното се явяваше пред погледа ми във формата на изгарящо слънце с рога от луна.

Мария Милкова: Ето какво видях една зимна февруарска сутрин през обектива на любимата ми стара Смена 8М. Живея на Сточна гара в София, а прозорецът ми гледа към вътрешния двор на кооперацията. И най-обикновената на пръв поглед гледка, която виждаме всеки ден, може да бъде красива.

Пламен Матеев, София: Това е гледката от моя прозорец - покритите със сняг блокове и дървета, а в дъното - останките от мегаломанската железобетонна конструкция от комунистическата епоха.

Деница Грозева, Пловдив: Гледката от моя прозорец на 9-ти ноември 2010 - дъга над тепетата.

Дияна Георгиева: Има мигове, в които София се превръща в кадър от приказен филм, в декор от нереален мираж, когато небето се отпуска тежко над покривите, а последните слънчеви лъчи с болка се изнизват зад последния хребет.

Диана Дончева, Сливен: Изглед от прозореца на една църква в Несебър. През този сезон морският град е особено романтичен... без сергиите и туристите.

Ана Милева, Баден-Вюртемберг: Снимката е от 26 декември 2010 година. По Коледа в Баден-Вюртемберг бе истинска зимна приказка. Местните хора казват, че от много години не са имали такава красива Коледа.

Сава Мутафов: Понякога и най-обикновена гледка може да предизвика интересни асоциации. На гара Мездра през прозореца на вагона привлече вниманието ми табела със смешната думичка "Телеписки". Замислих се не над правописа, а дали наистина в епохата на телефакса все още се използва телетип. Това на свой ред ми напомни, че в детството ми за мен най-голяма атракция на гарата беше телеграфът със своя морзов ключ и хартиена лента, изписана с неразбираеми точки и тирета – атракция по-голяма дори от обвития в дим и пара локомотив. Дали пък зад съседната врата няма някой работещ морзов апарат? Уви, не. Телеграфът остана в детството. Изчезна от гарите заедно със специфичната смесена миризма на горящи каменни въглища, катран и крезол от импрегнираните дървени траверси. Спомени.

Наси Георгиева, Бургас: Живее ли се добре в "най-добрия град за живеене за 2010"? Бургас без морето, но с кал, кал и още кал...

Петя Найденова, Копенхаген: Това е гледката, която виждам сутрин през лятото: невероятната игра на цветовете в този бързо променящ се град.

Александра Джанджева: Изгревът е от Люлин 6 в София. Времето преди 7 часа сутринта е единствената част от деня, когато кварталът има щипка чар. Условието да я уловиш е да погледнеш към небето и да оставиш от обектива да избягат всички жилищни блокове, улици, заринати от смет, и сърдити кучета. Самотна минутка, в която небето е натежало от безпризорни облаци в слънчевата прегръдка и притихнали жици.

Валя Кънева: Изглед от чудесната ми таванска стаичка в Амстердам. Най-хубавото е да седиш в леглото, загледан в своите си неща и изведнъж лилава светлина, която започва да влиза през прозореца. Приближаваш се до него и виждаш това...

К. Коев: Зима в нашия двор в Мичиган.

Мария Василева, Кувейт: Това е гледката, която се разкрива от моя прозорец в Кувейт - спокойна и същевременно динамична. Задава се още един забързан ден...

Жанета Дилкова, Враца: От моя прозорец всяка сутрин виждам водопада Скакля. Това е най-високият непостоянно течащ водопад на Балканския полуостров. Снимката е направена на 11.12.2010 г., когато след поройни дъждове настъпи рязко застудяване и той замръзна. От 40 г. наблюдавам всеки ден водопада, но такава красота виждам за пръв път.

Сава Мутафов, Любляна: От прозореца наблюдавам усърдната работа на една четиричленна мобилна семейна бригада за селективно извозване на битови отпадъци.

Ина Радева: Огнен залез над Варна

Михаил Михалев: Поредна снеговалежна вечер в Копенхаген. В близост се виждат влаковите композиции, водещи до спирка Enghave.

Сава Мутафов: От прозореца на влака виждам лунния пейзаж край Елисейна.

Жанета Георгиева: Това е снимка, която направих спонтанно преди година и половина - в края на лятото след завръщането ми от Австрия, където бях по Еразъм. Снимката е от студентското ми общежитие в София. Въпреки посивената от панелните блокове гледка към Витоша, тя ме зарежда всеки ден с енергия. Затова съм сложила и това позитивно послание :)

Стойчо Димитров: Изгрев над покривите на София, а на заден план - Витоша. При ясно време може да се види и Рила, което стана възможно едва след като спря Кремиковци - преди това никога не се е случвало.

Йордан Петков, Велико Търново: От прозореца си виждам дъга...

Живко Русев, Димитровград: "Великолепната седморка" или "Героите на Стайнбек от "Улица Консервна" - така ги наричаме със сина ми. Виждаме ги всеки ден. Тази пейка покрай разбитата детска площадка (някога пълна с играещи деца) е едно от любимите им места. Това са само седмина от няколкостотинте клошари в иначе не особено големия ни град. Преди години имаха професии - шофьор, строител, електротехник... Имаха семейства... Сега имат всичкото време... И вероятно са щастливи по своему - шише разреден спирт от аптеката, туба вино (взета или изпросена отнякъде), слънцето, което ги топли...

Румяна Димитрова от Буургас: Ние сме европейска държава и плащаме европейски данъци, а живеем така...

Калоян Папазов: Снимката е направена на 04.01.2011, по време на слънчевото затъмнение над София. "За Вселената е много важно от Земята като цяло да излиза светло излъчване."

Розалия Петкова: Снежна градина по Коледа в гр. Есен, Германия.

Лидия Андреева: Краткото "циганско лято" на 2010 година. След дъжд винаги изгрява слънце - в пряк и преноссен смисъл.

>

Надежда Гергова: Снимката е правена от прозореца ми в офиса. Зад p;нашата сграда има поле с боклуци и пастири на кози и крави, бездомни кучета и мизерия. Снимката е тъжна, но отразява реалността в България. Срам ме е от скепсиса, овчедушието, волската тъпота и търпение на нацията ни.

Благой Ранов: червен залез над Кюстендил

Елена Петрова: Изглед от третия етаж - над покривите на къщите с поглед към Средна гора.

Ася Шуманова: Изпращам ви снимка на онова, което виждам през моя прозорец сутрин рано в посока на столичния булевард ''Цариградско шосе". Изгряващото слънце осветява овехтялата сграда на Техникума за компютърни технологии, недостроения небостъргач на някогашния вестник "Работническо дело", както и силуета на наскоро построения пореден софийски Мол.

Николина Колева от София: Поглед на изток от прозореца ми. Снимката е правена миналата зима.

Анелия Градева: Това е гледка от прозореца на софийска кооперация на ул. "Фритьоф Нансен". Зиммно утро, чаша кафе и топлият дъх на любимия човек, който стопява ледените висулки не само на балкона.

Дона Митева от Бургас: Живея на 10 етаж на един от огромните соцблокове, което не е твърде приветливо, но за сметка на това харесвам изгледа, който се открива от прозореца на всекидневната. Декемврийски залез над Бургас - така съм нарекла снимката.

Андрей Русков от София: Любовта ще спаси света!

Галин Георгиев: Тази снимка е направена миналата година, при гръмотевични бури над Добрич.

Маргарита Хлебарова, Берлин: Изгледът е от терасата на студентското ни общежитие. Датата е 2.9.2010 - един от увяхващите летни дни; привечер, когато прииждащият дъжд все повече мирише на есен и отмива стреса от работния ден.

Георги Папакочев: Изпращам ви снимка на гледката, която е пред мен от височината на 11-ия етаж на сградата, в която живея. Освен "зелената анаконда" на тунела на софийското метро, на заден план се виждат Витоша и сателитните столични квартали, огряни от ниското есенно слънце.

Велин Иванов: Така по-скоро искам да изглежда прозореца ми :). Снимката е от центъра на София, до Ректората, реставрират стара къща. За съжаление не е моята...

Това е изгледът от нашия прозорец – от сградата на Дойче Веле в Бон. Тази зима снегът ни изненада – дойде по-рано от обикновено. И докато в България температурите все още са есенни, Бон целият е побелял.

Бисер Боянов: От моя прозорец виждам планините Рила, Пирин, Коньовската, Колош, Дренската и върховете на Осоговската. Нощният изглед е не по-малко прекрасен от изгледа пред деня. Истински спектакъл е, когато има дъждовна буря и облаци от три течения се събераат в Радомирската котловина. След което идват мълниите и съпътстващият ги гръм.

Георги Петров: Това е снимка от прозореца на нашата семейна лятна "квартира" в Синеморец на Черно море. Изгревът винаги вдъхва надежда, че малкото останали незастроени природни дадености в този район ще останат пощадени от бетонната ламя.

Емилия Калоферова от Асеновград: Това е любимата ми лятна гледка от стаята на малката ни дъщеря. Отварям прозореца и виждам натежалата от лястовици телеграфна жица. Снимката е от месец август.

Сооня Каникова от Вашингтон: От прозореца си във Вашингтон виждам американския енот, наречен от семейството ми "Роки". Роки е нашият крадец в нощта. Той се промъква в градината, за да довърши унищожаването на смокините, които цяло лято похапва с видимо удоволствие...

Д-р Дениз Зия от Русе: Есенни етюди от красивия Русе. Това е гледката от прозореца на нашия домм. Искам да я споделя с вашите читатели.

Петър Алексиев от Ямбол: Ямболският градски парк - такъв се вижда от прозорците на високите сгради наоколо. Поздрави!

Маргарит Иванов от Плевен: Градът в очакване на... неизвестното.

Стефка Атанасова от София: Здравейте, изпращам ви снимка, направена от моя прозорец. Всяка сутрин следя докъде и стигнал строежът на софийското метро. Гледката не е красива, но е вълнуваща. Виждаш как се случва нещо, което скоро ще бъде скрито под земята.

<

Розалия Димитрова от Балчик: Това е изгледът от прозореца на детската ни стая, моята и на сестра ми, дома от нашето детство на края на света... През годините съм направила десетки снимки, винаги от същия прозорец и всеки път - различни. Тази ми е любимата.

Росен Хинков от Лондон: Изпращам ви снимка на известната Batersea Power Station - Лондон, популярна най-вече от обложката към албума на Pink Floyd "Animals". Така я видях през прозореца на апартамента, който ремонтирах.

Магда Винкелман от Леверкузен: Когато дойде този сезон, винаги се сещам за думите на Пушкин "Осень я живой". Докато си пия сутрин кафето и чувам падането на есенните листа... Вълшебство!