В своята дълга история Турция никога не е била колонизирана от някоя западна сила, нито пък е била потискана от западния империализъм. Този важен факт, според нобеловия лауреат за литература Орхан Памук, обяснява защо турците не се притесняват от перспективата за поевропейчване, нито пък предизвиква у тях лоши спомени или чувство за вина. Затова преобладаващата част от турското обществено мнение и медиите в Турция доскоро бяха отпимисти и се радваха на перспективата за сближаване с ЕС. В същото време обаче хорът на консервативните и националистически протести срещу евентуалното присъединяване на Турция към общността става все по-силен, най-вече в Германия и Франция. Това кара писателя за пореден път да си зададе въпроса: "Какво всъщност представлява Европа?"

Дефиниция за Европа

"Ако религията маркира границите на Европа, то очевидно става дума за една християнска цивилизация, в която Турция явно няма място, защото е страна с 99% мюсюлманско население, макар и географски да е част от Европа. Но дали самите европейци биха били доволни от подобно стесняване на дефиницията за Европа", се пита Орхан Памук: "В крайна сметка може да се каже, че не християнството е онова, което превръща ЕС в образец за подражание за хората извън западния свят. Те са привлечени от редица социални и икономически трансформации и идеи, възникнали в европейските недра в течение на последните два века."

Според Памук, тук става дума за това, че модерното ни общество е продукт на някои изцяло европейски развития като Ренесанса, Просвещението, Френската и индустриалната революции. И решаващото е, че силите, изнесли тези промени в парадигмите на развитие, не са били религиозни, а светски, заключава нобеловият лауреат.

"Турция трябва да се присъедини към ЕС, щом зачита принципите на свободата, равенството и братството. Но дали страната наистина ги зачита? С този въпрос целият дебат за турското присъединяване се връща в изходната си точка", констатира Орхан Памук и с носталгия си спомня за времето, когато цялата турска общественост, но и западноевропейската, с голям интерес и ангажимент са обсъждали ценностите, които олицетворява Европа. "Днес, когато Европа се бори срещу еврокризата и разширяването на общността тръгна на бавен ход, не останаха мнозина, които да мислят или да дискутират по този въпрос" - е горчивото заключение на автора.

Европа издига стени

Другото му разочарование е породено от загубата на положителен интерес към Европа в самата Турция. Това, според него, се дължи на недоразвитата демокрация в страната, например недостатъчните възможности за свободно изразяване на мнения. Най-сериозната причина, от гледна точка на автора, обаче е свързана с големия прилив на мюсюлмански мигранти от Северна Африка и Азия към Европа. Той поражда в очите на мнозина съмнения и страхове, свързани с представата за бъдещо присъединяване на една голяма мюсюлманска държава към общността, каквато е Турция.

Явно е, пише още Орхан Памук, че именно този страх кара Европа да издига стени по границите си и постепенно да се изолира от останалия свят. Докато лозунгът "свобода, равенство, братство" постепенно потъва в забвение, Европа все повече се превръща в консервативно място, където думата имат религиозни и етнически фактори.

Текстът на Орхан Памук, публикуван от Зюддойче Цайтунг, е откъс от неговата благодарствена реч, произнесена в Копенхаген при награждаването му с наградата "Зонинг" за принос към развитието на европейската култура.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Узунова / Редактор: Е. Лилов