Вместо с палки, режимът си служи с ракети и снаряди, а опозицията организира бойни акции вместо демонстрации - думите са заменени от оръжията. Убитите от избухването на конфликта през март миналата година до днес са над 7 000. Но нито правителството, нито опозицията смеят да употребят думата "война". В младата страна със значителен конфликтен потенциал както по политическа, така и по религиозна линия, цари повсеместен страх от гражданска война.

Битка за надмощие

Доминираният от алевитите режим вижда потенциална заплаха за себе си в сунитското мнозинство, което обхваща 70 процента от населението. Алевитите (12 процента) се държат за Асад, защото не искат да изгубят водещото си положение в държавата и обществото. Но много от християните (10 процента) и друзите (4 процента) също клонят към режима, защото са против фанатичните мюсюлмани. На тях не им харесва никак, че първите свободни избори в Тунис и Египет доведоха на власт ислямистки партии.

На политическия фронт отдавна бушува битка за надмощие. Мюсюлманското братство има в изгнание силни позиции. Но сформираният в Истанбул Сирийски национален съвет надхвърля чисто ислямския спектър. Председател на това правителство в изгнание е Бурхан Галиун, седалището му е в Париж. Много от членовете на Съвета живеят близо до родината си, в Бейрут.

Сирийският национален съвет се опитва да се бори с политически средства срещу режима на Асад, използвайки всички модерни възможности за комуникация. Но Съветът търпи и много критики: координационните комитети в Сирия се чувстват изоставени в своята далеч по-опасна борба. Те трябва да организират съпротивата в условията на нелегалност, усещайки във врата си дъха на тайните служби. А и изобщо не е сигурно, че ако Асад падне, властта ще бъде поета от Съвета - героите на въоръжената съпротива също ще заявят своите претенции.

Пъстрата черга на съпротивата

Впрочем, както Сирийският национален съвет, така и местните комитети не са чисто сунитски продукт. В тях участват както християни, така и алевити, плюс кюрди от Североизточна Сирия, които отдавна са репресирани. Въпросът кой печели и кой губи от господството на Асад обяснява и дълбоката бездна между противниците и привържениците на режима.

Така например мнозинството от сунитските търговци в Дамаск и Алепо са верни на правителството, защото забогатяха именно при Асад. Твърдо зад режима стоят чиновници, духовници, полицаи и военни, да не говорим за хората на управляващата партия Баас. Те знаят, че без Асад ще изгубят всичко. Страхът диктува поведението им.

Това е валидно и за дезертьорите от сирийската армия. За тях алтернативата е победа или смърт. Затова бойците на Свободната сирийска армия, за които се смята, че наброяват 15 000 души, се бият с такова ожесточение срещу правителствените войски.

Избухването на гражданска война, която да обхване цялата страна, изобщо не е неверояно: предпоставките от религиозни различия, борба за власт и военен конфликт са налице. Съмнително е обаче дали ако се стигне дотам, войната ще приключи така бързо, както в Либия. В съседен Ирак войната на всички срещу всички продължи с години.

АГ, ДЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Б. Михайлова