Какво да очакват европейците от 2012?
29 декември 2011Новата година започва за Стария континент, така както завърши отиващата си 2011 - с кризисна среща на върха на 30 януари в Брюксел. Такива срещи ще се провеждат всеки месец до решаването на дълговата криза. Под ръководството на Ангела Меркел и Никола Саркози трябва да бъде разработен текстът на договора за фискалния съюз на 26-те европейски държави без Великобритания. Договорът трябва да влезе в сила до края на 2012.
Дамоклев меч
През първите месеци на новата година държавите в криза от еврозоната ще трябва да рефинансират около 300 милиарда евро дългове. Решаващият въпрос е дали това ще им се удаде при поносими лихви. Спасителният фонд на еврозоната с максималния си обем от 500 милиарда може да се окаже недостатъчен, за да се предотврати това, кризата да обхване например и Франция. Опитите за създаване на нов фонд, в рамките на който европейските централни банки да отпускат на МВФ допълнителни суми назаем, още не са се увенчали с успех. Най-силно се противи шефът на германската централна банка Йенс Вайдман.
Над всички инициативи за овладяване на кризата в еврозоната като дамоклев меч тегне заплахата на рейтинговите агенции да подложат на проверка платежоспособоността на европейските държави и да намалят кредитните им рейтинги. Ако това се случи през пролетта, лихвите за държавните облигации, в това число и за германските, ще нараснат. Курсовете за държавните облигации в САЩ останаха стабилни, въпреки намаляването на рейтинга им през лятото на 2011.
Френският президент Саркози в по-голяма или по-малка степен е заложил политическото си бъдеще на картата за рейтинг ААА на страната си. Ако Франция изгуби високия си рейтинг и също попадне във водовъртежа на дълговата криза, финансовата и европейската политика на Никола Саркози ще приключи с провал.
ЕЦБ с ключова роля
Европейската централна банка е единствената наддържавна институция, която може да реагира бързо и гъвкаво на развитията на финансовите пазари. В момента ЕЦБ се опитва да стабилизира банковата система на Eвросъюза. Банките в криза могат срещу ниски лихви да получават за три години от нея неограничени суми назаем. По този начин ЕЦБ вече раздаде 489 милиарда евро. Банките обаче досега не са предали тези средства под формата на кредити нататък по веригата на предприятия или държави в криза. До 30 юни 2012 банките трябва чувствително до увеличат собствените си капитали, за да бъдат готови да компенсират непостъпващи от държавите плащания. Важните за системата банки се нуждаят от около 100 милиарда евро, които ще трябва да си набавят от своите собственици или на капиталовите пазари.
ЕЦБ продължава да отхвърля "монетарното държавно финансиране" т.е. печатането на пари, защото опасността от инфлация може да нарасне неимоверно, а правителствата тутакси да се откажат от мерките си за икономии. Според президента на ЕЦБ Марио Драги банката разработвала аварийни планове за в случай, че рейтинговите агенции изпълнят заплахата си. Редица правителства в ЕС настояват ЕЦБ, пък било и индиректно, да финансира държавите в криза от европейския юг. Германия е против и не е известно колко време още президентът на ЕЦБ ще може да продължи с курса си. Това ще проличи през 2012 година.
Бюджетните спорове - неизбежни
Голямо предизвикателство за ЕС ще бъдат преговорите за съвместния бюджет през периода 2014 - 2020 г. Бюджетните преговори трябва да приключат до края на 2012. Осемте държави, които плащат нето в хазната на ЕС повече от онова, което получават, вече отхвърлиха първия проектобюджет. Дипломатите от ЕС прогнозират най-тежките преговори в историята на общността, още повече, че ще стане дума и за т.н. "британско намаление." След като Великобритания не желае да участва в новия фискален съюз, редица държави-членки са за премахването на специалното намаление на членските вноски на Лондон. Консервативният британски премиер Дейвид Камерън ще защитава предимствата за страната си със зъби и нокти. Оспорвано е и новото разпределение на аграрните субсидии, където досега Франция беше най-облагодетелствана.
Външнополитически предизвикателства
По време на датското председателство през първото полугодие на 2012 трябва да се вземат решения за по-нататъшното разширяване на Евросъюза. Малката Черна гора иска да започне присъединителни преговори през месец юни. Значително по-голямата Сърбия иска през март да постигне т.нар. "кандидатчленски статут". Датското председателство ще трябва да провери дали Сърбия дотогава ще започне да си сътрудничи в достатъчна степен с Косово, чиято независимост не признават както Сърбия, така и някои други държави-членки на ЕС.
Във външната политика ЕС и по-скоро безцветната му външна министърка лейди Катрин Аштън могат да очакват сериозни предизвикателства. Как ще продължи Арабската пролет? Каква позиция да заеме общността към насилническия режим на Асад в Сирия? Как да се подобрят отношенията с Украйна, която ЕС обвинява в политически дела срещу бивши членове на правителствата й? Как да се отнася Евросъюзът към Русия, където след президентските избори през март може да се стигне до масови протести?
ЕС ще трябва да не изпуска от внимание също така САЩ, Китай и други бурно развиващи се страни. Всички тези страни настояват европейците да положат повече усилия, за се предотврати разрастването на еврокризата върху цялата световна икономика; самите те обаче не са особено готови да помагат.
Напрежението в Европа няма да е само политическо. През месец юни то ще се пренесе вероятно изцяло във футболните стадиони, когато националните отбори на Полша и Украйна ще играят за европейското първенство. Поне до финала на 1 юли в Киев еврокризата ще излезе в междучасие и ще отстъпи място на спора за футболната купа на континента.