Коментар на Иван Бедров:

Най-мощната институция в държавата вече си има нов началник. Парламентът избра Владимир Писанчев за председател на ДАНС, но без идея защо: нито кандидатът обясни публично и мотивирано какво смята да постигне, нито управляващите дадоха смислено обяснение за свръхувеличените правомощия на агенцията и за задачите пред новия председател. Очевидно става дума не за стратегия за справяне с предизвикателствата пред националната сигурност, а за конюнктурно действие с конюнктурни цели. Така отговорът на въпроса какво ще прави новият шеф на ДАНС, става все по-лесен за отгатване: каквото му кажат.

Дръж!

А те вече започнаха да му казват и то от възможно най-публичното място - парламентарната трибуна. Депутатите от „Атака“ и този път осигуриха кворума, тоест - направиха възможно избирането на Писанчев. И побързаха да му поставят първите задачи: да подгони собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов, който е лидер на прекия конкурент на „Атака“ - Националния фронт за спасение на България; да подгони президента Росен Плевнелиев, който пръв заклейми агресивното поведение на Волен Сидеров; да подгони една от партиите от новосформирания Реформаторски блок - тази на Корман Исмаилов и Касим Дал, защото прокарвала „интересите на Анкара“. Няма заобикаляне, няма намеци, а директно посочване на мишени. Точно както полицай дава на разследващо куче да подуши следата. Дръж!

Два дни по-рано оглавената от Волен Сидеров парламентарна комисия за борба срещу корупцията също посочи своите мишени: отново Валери Симеонов и отново президента Плевнелиев, този път в комплект с генералния директор на БНТ Вяра Анкова. Обществената телевизия излъчи разследване, в което показа как „Атака“ наема здрави момчета, за да протестират в нейна полза. И в този случай посочването на мишените бе направено показно и безсрамно. Връзката между двата случая не е видна на пръв поглед, но парламентарната комисия за борба срещу корупцията ще изпраща своите сигнали до т.нар. компетентни институции, сред които е и ДАНС. И пак ще има: дръж!

Да влезе Народният съд!

Сравнението между бъдещата употреба на ДАНС и Народния съд щеше да е силно преувеличено, ако всичко се бе ограничило до едно-две непремерени изказвания на депутати от „Атака“. Представителите на БСП и ДПС обаче одобриха с мълчанието си претенциите на Волен Сидеров, защото зависят от неговите гласове. За разлика от националистите, депутатите на Сергей Станишев и Лютви Местан не заявиха публично претенциите си към Владимир Писанчев, но след опита им да инсталират на този пост Делян Пеевски би било твърде наивно да си мислим, че нямат подобни претенции.

Премиерът Пламен Орешарски бе достатъчно откровен относно очакванията си към Писанчев: „За мен най-добрият критерий за оценка на неговата дейност ще бъде степента на сътрудничество с приходните агенции и подобряване на събираемостта на приходите". Никъде в Закона за ДАНС не пише, че агенцията трябва да бъде оръжие в ръцете на НАП за контрол над бизнеса и изтискване на още повече приходи за хазната. Орешарски обаче това си поиска. И отново няма и следа от обмислена стратегия за бъдещето на тази - не е клише! - най-мощна институция в държавата.

"Сега не бих..."

Всичко това щеше да е без значение, ако начело на агенцията беше застанал човек, известен със своята безкомпромисност и принципност. А Владимир Писанчев е известен с делото „Галерия“, по което през 2008 г. бяха подслушвани журналисти и политици - заради „негативни внушения в обществото относно дейността, функциите и ръководството на страната и в частност относно ДАНС“. Пет години по-късно делото бе разсекретено, за да се види, че то е предложено от тогавашния председател на ДАНС Петко Сертов, но на практика е започнато от тогавашния шеф на дирекция „Сигурност на ДАНС“ Владимир Писанчев...

Днес той отрича да носи отговорност: "Намирам нещо нередно в целесъобразността на такова дело. Аз изпълних разпореждане на тогавашното ръководство на агенцията, делото беше отворено във връзка с изтичане на класифицирана информация. Сега не бих дал такова разпореждане". С това изказване Писанчев само затвърди подозренията, че не е на висотата на новия си пост. По същата логика той сега отново може да извърши нещо нередно - този път по разпореждане на премиера или на парламентарните групи, които го избраха, а след време да се разкае и да каже: „Сега не бих го направил“. Преди това обаче задачите ще са изпълнени, а враговете на народната власт - отстреляни.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел