"Никога няма да забравя постоянния глад, който изпитвах." Дора Рот и майка й са сред близо 120-те хиляди души, интернирани от нацистите в концентрационния лагер Щутхоф по време на Третия райх. Там загиват най-малко 65 000 затворници. Една от тях е и майката на Дора - тя умира от недохранване, тъй като дава дневните си дажби хляб на дъщеря си.

Хората в концентрационния лагер Щутхоф умират не само от глад, но и от болести, изтощени от принудителния труд, обгазени или застреляни от надзирателите. Част от войниците са били позиционирани по 25-те наблюдателни кули около лагера, откъдето контролирали площадката и затворниците.

В клопката на смъртоносната машина

Вероятно оттам са се виждали облаците дим, издигащи се от комините на крематориума. Възможно ли е войниците да са се правили, че не забелязват този ужас? Или и те имат вина, тъй като са поддържали смъртоносната нацистка машина?

Бруно Д., който тогава е бил на 17 години, е бил редовно на пост на кулите от лятото на 1944-а до пролетта на 1945-а. Той е трябвало да охранява концлагеристите. Днес, 74 години след освобождаването на лагера, той трябва да отговаря пред съда в Хамбург за съучастие в убийството на 5230 души. Тъй като по онова време Бруно Д. е бил непълнолетен, специализиран съд е трябвало да изясни дали в качеството си на пазач не само е спирал бягствата на лагеристи, но е възпрепятствал бунтовете и освобождаването на затворници.

Хамбургската прокуратура е сигурна, че Бруно Д. "съзнателно е подкрепял коварните и жестоки убийства на еврейските затворници и е бил готов да извърши убийство, ако му бъде наредено".

Решаващият въпрос е дали мъжът, който днес е на 93 години, е знаел нещо за убийствата в лагера? Бруно Д. твърди, че не е знаел за тях и многократно е заявявал това пред прокуратурата. Той не отрича, че е бил пазач в концентрационния лагер Щутхоф, но не се смята за виновен. По неговите думи - не е участвал в убийствата на евреи. Мъжът казва, че не е виждал мъртвите в газовите камери - виждал бил "струпани измършавяли тела между бараките", но тези хора били умрели от болести.

"Какво би могло да направи едно 17-годишно момче?"

Пред прокурора Бруно Д. обяснява, че не е убил никого и не е могъл да направи нищо срещу престъпленията в лагера. "Какво би могло да направи едно 17-годишно момче, което е принудено да стои там и да наблюдава?", пита той.

Преди началото на процеса в Хамбург е трябвало да се установи дали 93-годишният мъж е в състояние да участва в него от здравословна гледна точка. Експертизата стига до извода, че това е възможно, но само при определени условия.

Бруно Д. не би бил изправен пред съда, ако не бе процесът в Мюнхен преди десет години срещу бившия надзирател от концентрационния лагер Собибор Джон Демянюк. През 2011 г. той бе осъден на пет години лишаване от свобода за съучастие при убийството най-малко 28 060 души. Оттогава този мотив се използва и спрямо работилите в охраната на концлагерите.

Така процесът срещу Бруно Д. става част от поредицата нови дела в последното десетилетие - срещу секретарите, охранителите или счетоводителите на нацисткия режим. През 2018 г. срещу друг бивш пазач от концлагера Щутхоф бе повдигнато обвинение в съучастие. Процесът обаче бе прекратен, след като бе сметнато, че 95-годишният подсъдим няма да го издържи.

Според Томас Уил, заместник-ръководител на Центъра за разследване на нацистките престъпления, в момента се водят 23 дела срещу служители на концентрационни лагери, включително срещу двама от Щутхоф. Мнозина от оцелелите лагеристи вярват, че са важни не само съдебните процеси и присъди, но и запазването на паметта за зверствата на нацисткия режим.

Дора Рот е посветила живота си на това да разказва на младите хора за ужасяващите преживявания в концентрационния лагер Щутхоф. "Това, което ни причиниха тогава, е неописуемо, и всеки, който знае, трябва да го сподели с другите - този е единственият начин да се предотврати още един Холокост."