Повечето от специалистите бяха на мнение, че Турция не може просто да се представи за модел на държавите от Близкия изток по множество причини. Като приемничка на Османската империя тя е свързвана с вековна колонизация, описвана в учебниците по история на засегнатите държави като “иго”. Не само това води до предубеждения, нои строгото разделение на държавата и религията по френски образец, както и силната й ориентация към Европа. Освен това отношенията на Турция със съседните Ирак и Сирия все още се определят от споровете за водите на реките Тигър и Ефрат.

Според специалистите така в Близкия изток Турция не може да служи нито като модел, нито пък като мост към Запада. Страните от Близкия изток търсят предимно прекия контакт към западните държави. Подобно е отношението и на централно азиатските тюркски републики. Не се реализираха надеждите на Турция за ролята на лидер сред тюркските народи след разпадането на Съветския съюз. Азърбайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан вървят по собствени пътища и имат преки контакти със Запада. Освен това някои от тях все още са тясно обвързани с Русия.

Професор Удо Щайнбах също не поддържа мнението за ролята на Турция като мост или модел в Близкия изток. Директорът на германския институт по ориенталистика в Хамбург счита за показателен въпроса какви са интересите на ЕС по отношение на Турция? Според него особено важни са два аспекта:

“Първо – Турция се намира на разделителната линия на много неспокойни региони – близкия Изток, Балканите, Кавказ и централна Азия. Убеден съм, че е добре Турция да бъде привлечена в европейската политика спрямо тези проблемни зони. Второ – Турция във все по-голяма степен се превръща в мост за пренасяне на суровини. От централна Азия към Европа запасите от нефт и природен газ се транспортират отчасти през Турция. Също и природен газ от Русия към средиземноморието, но и към югоизточна Европа във все по- голяма степен минават през Турция. В този смисъл Турция е важна страна и аз съм убеден, че може да ни е полезна.”

Ако обаче в крайна сметка Турция не стане членка на ЕС има множество възможности. По мнение на експертите нейните политически и икономически връзки с близкия изток, централна Азия и Русия вече са добри и в перспектива могат да се разраснат. Освен това въпреки търканията по време на войната в Ирак отношенията на Турция със СЩ почиват на големи двустранни интереси, преди всичко в обезпечаването на пътищата за транспорт на енергия в региона.