Франц-Йозеф Щраус е несъмнено една от най-спорните политически фигури в следвоенна Германия. Левицата го дамгосва като "стар нацист", а в Бавария, където той беше министър-председател, го възхваляват като народен герой. Яростна антикомунистическа реторика и същевременно флирт с висшите функционери от Източния блок - това противоречие е определящо за личността на популярния "върл антикомунист" Щраус. С България той поддържа отлични връзки, но естеството им остава до голяма степен неясно. Особено през 80-те Щраус има тесни контакти с Тодор Живков и неговите икономически стратези.

Загадъчният западняк

Мъжкото им приятелство се крепи на общите ловни излети. Който познава българската политика при социализма, е наясно, че ловът и обилната черпня след него не са просто вид удоволствие - това е външна политика. Сигурно е също, че и Щраус прокарва своята собствена външна политика, макар и само като министър-председател на Бавария. Днешните отлични икономически връзки между Бавария и България едва ли щяха да са възможни, ако през 80-те години Щраус не беше положил основите за тях.

Всъщност още през 60-те години, тоест преди възобновяването на дипломатическите отношения между ФРГ и НРБ през 1974 г., Щраус има неофициални контакти с български политици. Чрез западни търговци, служещи му като посредници, в неофициални преговори той сондира възможностите за възобновяване на дипломатическите отношения, прекъснати през 1944 година. Българската страна пък проучва каква цена е готов да плати Щраус за това възобновяване, което би означавало за самия него огромен политически престиж.

За комунистическите лидери Щраус е истинска загадка. Всяка негова стъпка, всяко негово изказване внимателно се следят от всемогъщите тайни служби. За досието на Щраус в Щази се носят различни слухове. Според сп. "Шпигел, през 1990 г. бивши сътрудници на Щази предали на баварската Служба за защита на конституцията безброй документи за Щраус. Папката с документите впоследствие е унищожена - за да не бъдело накърнено реномето на покойника.

Впрочем, Щази не е единствената комунистическа тайна служба, събирала информации за Щраус. Според нови изследвания, българската ДС и съветското КГБ също активно са следели всяка негова стъпка. Иначе казано: Щази шпионира Щраус с "братската помощ" на тайните служби в София и Москва. Поръката на Москва е той да бъде дискредитиран в Германия и пред света, за да се създаде "благоприятен за СССР и неговите съюзници международен политически климат".

Операция "Акрополис"

През 60-те и 70-те години Щази си поставя за цел да злепостави Щраус като корумпирана личност. Опитите му да налага своя външна политика биват превръщани в повод за изобличаване на "империалистическата външна политика на реакционните сили във ФРГ". Така например ДС и Щази използват едно посещение на Щраус в Гърция през 1977 г., за да проведат прословутата си операция "Акрополис": изфабрикуван е фалшифициран документ, според който Щраус уж се бил срещал с бивши водачи на гръцката хунта, на които обещал подкрепата на ФРГ при евентуален нов преврат.

Ако се съди по вниманието, което тайните служби и медиите отделят на Щраус, конкурентите му в света са съвсем малко - американските президенти Картър и Рейгън и съветниците им Кисинджър и Бжежински. За Щраус това със сигурност е голям комплимент.