Водата никога не тече в чист вид от чешмата. Наред с водорода и кислорода тя съдържа и минерални вещества като калций, магнезий, карбонат и хидрогенкарбонат. С тях тя се обогатява по пътя си през различните земни пластове. В зависимост от състава на минералните вещества водата от различните региони се различава както по съдържание, така и по вкус. Водата от региона на Берлин, например, има много по-високо съдържание на калций.

Здравословна ли е водата от чешмата?

Според германската служба за опазване на околната среда питейната вода е най-строго контролираният продукт в Германия и по принцип е годна за пиене. Експерти от водоснабдяването и от здравните служби периодично взимат проби, които доказват, че законовите норми за съдържанието на водата се спазват до над 99 процента. В последно време обаче в някои региони като Северна Бавария или Баден-Вюртемберг са открити по-високи стойности на уран - между 11 и 23 милиграма за литър. Световната здравна организация е определила граница от 15 милиграма, но в Германия е прието максимумът да е 10 - макар че това не е упоменато в закона.

Особено много трябва да се внимава с водата, давана на бебета. При нея допустимата граница на уран е 2 милиграма. Освен това водата, престояла повече от 4 часа в канализацията, не би трябвало да се използва за приготвянето на храни и напитки най-вече за кърмачета. За тях е подходяща само източената вода, която е и по-студена.

Пътят на водата от извора към чешмата

Този път преминава през канализационните съоръжения. И макар водата в Германия да е по принцип с добро качество, за повърхностните води е важно да бъдат допълнително пречистени в съответните помпени станции и хранилища. Филтрацията отстранява частиците и вредните вещества, а вентилацията издухва въглеродния двуокис. Нерядко се налага водата да бъде омекотена, за да се намали съдържанието на желязо и киселини в нея. След това вече може да се излее в тръбите и да потече към домакинствата.

След употребата й водата отново се пречиства. Първо се отстраняват твърдите вещества като хартия, дърво или камъни. Втората стъпка е разграждането на разтворените във водата отпадни вещества. Най-накрая чистата вода се връща отново към естествения кръговрат.